Как изглеждат местообитанията на есетровите риби? Какво е състоянието на дънната среда? Как се движи водата и какви са основните ѝ характеристики? Има ли участъци, които предлагат по-подходящи условия за различните етапи от жизнения цикъл на есетровите риби?

На тези въпроси търсят отговор специалистите от Института по океанология – БАН в рамките на международния проект BLISS – Black Sea Initiative for Sturgeon Sustainability.

В момента екипът на ИО-БАН работи по няколко взаимно свързани направления, които ще позволят местообитанията да бъдат изследвани не само като географски пространства, а като сложни природни системи.

Първата стъпка е картата

Една от основните дейности е картографирането на местообитанията.

За да се оцени състоянието на даден район, първо трябва да бъде събрана и систематизирана информация за неговите характеристики. Методологията на BLISS предвижда използване на исторически данни, научна информация, данни за улови и прилов, както и местни екологични знания. Тези данни се интегрират в ГИС среда и служат за определяне на райони, които трябва да бъдат проучени по-подробно.

Картографирането включва и характеристики на самата среда – релеф, дълбочина, тип на дънния субстрат, хидродинамични условия и други фактори, които могат да имат значение за пригодността на местообитанието.

Така постепенно се изгражда пространствена картина на изследваните райони – не просто къде се срещат рибите, а какви са условията в тези места.

Какво се крие под водата?

Особено внимание в текущите изследвания е насочено към дънния субстрат.

Морското и речното дъно не е еднородно. То може да се състои от различни типове седименти и материали, които създават различни условия за организмите, обитаващи дадена територия.

Затова методологията на BLISS предвижда представително пробовземане и характеризиране на дънните материали. В зависимост от конкретните условия могат да се използват и акустични или оптични методи за допълване на информацията и визуална оценка на дънната среда. След това данните се интегрират и пространствено представят.

Това проучване е важна част от цялостната оценка на местообитанията, защото позволява да се разбере какъв е характерът на дъното и къде се намират различните типове субстрат.

Качеството на водата – още един ключов слой от изследването

Паралелно с картографирането и субстратните проучвания се изследват и характеристиките на водната среда.

В рамките на методологията е предвидено представително пробовземане и измерване на показатели като разтворен кислород, електропроводимост/соленост, мътност и общо съдържание на разтворени вещества. Предвижда се и контрол на качеството на измерванията.

Изследват се и хранителни вещества, включително нитрати и фосфати, чрез подходящо пробовземане и последващ анализ.

Тези измервания ще помогнат да се характеризира състоянието на водната среда в изследваните райони и да се види как то се съотнася към останалите характеристики на местообитанието.

Именно затова качеството на водата не се разглежда самостоятелно. То е един от слоевете информация, които се събират, за да се изгради цялостна картина на местообитанието.

Дълбочина, релеф и движение на водата

Друг важен елемент от изследванията е хидродинамиката.

Методологията включва измерване на дълбочини и скорости на водата, профилиране на напречни сечения и използване на батиметрични данни. Тези измервания могат да бъдат използвани за изграждане и валидиране на хидродинамични модели и за получаване на пространствена информация за дълбочината и скоростта на водата.

Това е особено важно, когато отделните компоненти се разглеждат заедно.

Карта на дъното + дълбочина + движение на водата + качество на водата дават много по-пълна представа за условията, отколкото отделното измерване на който и да е от тези показатели.

От теренните изследвания към карта на местообитанията

Работата на учените не приключва с теренните измервания.

След събирането на данните те ще бъдат стандартизирани, обработени и интегрирани в ГИС среда. Методологията на BLISS предвижда използване на индекс за пригодност на местообитанията – Habitat Suitability Index (HSI), чрез който различни характеристики на средата могат да бъдат обединени в пространствена оценка.

При този подход отделните показатели се преобразуват в съпоставими оценки за пригодност и могат да бъдат комбинирани. Предвижда се използването на научни източници, експертни знания, теренни наблюдения и местни екологични знания при определянето на подходящите зависимости и прагове.

Така текущите теренни изследвания ще могат да се превърнат в пространствена карта на характеристиките и пригодността на местообитанията.

Защо тези изследвания са важни за есетровите риби?

Есетровите риби зависят от състоянието и свързаността на водните местообитания. Затова ефективното им опазване изисква информация не само за самите риби, но и за средата, която те използват.

Точно това е и логиката на подхода в BLISS – да се съберат данни за различните компоненти на местообитанието и те да бъдат разгледани заедно.

В последващия етап информацията ще бъде стандартизирана и управлявана така, че резултатите от различните теренни изследвания да могат да бъдат съпоставяни и използвани в общата база данни на проекта. Методологията поставя акцент и върху принципите FAIR за откриваемост, достъпност, оперативна съвместимост и повторно използване на данните.

Науката започва с добрата карта

Изследванията, които ИО-БАН извършва в рамките на BLISS, са част от по-широк международен подход за опазване на есетровите риби в Черноморския басейн.

В момента фокусът е върху събирането на надеждна теренна информация – картографиране на местообитанията, проучване на субстрата, измерване на хидродинамичните характеристики и оценка на качеството на водата.

Това са на пръв поглед различни направления, но заедно те отговарят на един основен въпрос:

Каква е средата, в която живеят есетровите риби, и кои нейни характеристики трябва да бъдат запазени или подобрени?

Отговорът ще бъде изграден върху реални теренни измервания, пространствени данни и научен анализ. А резултатът от тази работа ще бъде важна основа за по-доброто разбиране и бъдещото опазване на местообитанията на есетровите риби в Черноморския басейн.