Има места, които днес изглеждат толкова естествено свързани с града, че трудно си представяме как са изглеждали преди сто години. Варненският плаж е едно от тях.

Старите картички и фотографии от архива на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ ни връщат към едно време, когато морският бряг е бил много по-зелен, просторен и незастроен.

Морската градина е преливала почти без прекъсване към плажа, а сред дърветата и алеите се откроявала внушителната за епохата сграда на Аквариума.

Днес е трудно да си представим, че морските бани на Варна някога не са били масивната сграда, която познаваме от старите снимки.

В края на XIX век баните представлявали дървени конструкции, издигнати върху железни колони на около 5–6 метра навътре в морето. Кабините били наредени в правоъгълник, а мъжката и женската част били разделени на значително разстояние една от друга.

До тях се стигало по дъсчени стълби. За да бъде запазено приличието, около женската част се опъвало платно, което преграждало погледите отстрани.

Историята на тези ранни морски бани е описана подробно във „Варненски общински вестник“ през 1937 гoдина. Именно от този материал става ясно колко различно е било отношението към морето и плажа само няколко десетилетия по-рано.

Още през 1888 година общината направила опит да създаде място за топли морски бани, като изградила върху пясъка камъшена постройка. Силните вълни обаче я разрушили.

По-късно се появили по-устойчивите дървени бани. Първият им наемател бил арменецът Харакет, който ги взел за 3500 лева годишно. От 1893 до 1911 година непрекъснато наемател бил Михаил Филипов, като годишният наем постепенно достигнал 8665 лева.

Самото къпане също имало цена. Таксата била 30 стотинки за посетител с пещемал и гащи и 20 стотинки само с гащи.

Плажът първоначално бил място за морски бани, не за слънчеви

Любопитно е, че преди век хората не отивали на плажа с основната цел да събират тен.

Според публикацията във „Варненски общински вестник“ слънчевите и пясъчните бани започнали да навлизат по-късно. Преди 1900 година пясъчните бани били рядкост. Първоначално децата между 10 и 14 години играели по пясъка, а постепенно към тях се присъединили и възрастните.

Преди това плажът бил преди всичко място за морски бани. Топлата морска вода се използвала и за лечебни процедури. В началото методите били доста примитивни. Водата се затопляла в цинкова вана с печка или направо на огън на брега.

По-късно, когато Варна вече се превръщала в модерен курорт, всичко това щяло да изглежда безнадеждно остаряло.

Голямата промяна идва през 20-те години на ХХ век. След като през 1921 година Варна е обявена за морски курорт, пред града стои амбициозната задача да изгради съоръжения, достойни за развиващ се европейски курорт. Общината решава сама да поеме изграждането на модерни морски бани. Основният камък е положен на 7 май 1925 година. Само за около година на брега се появява огромен за времето си комплекс. За откриването на 12 юли 1926 година пристигат над 20 000 души.

За времето си Морските бани са истинско архитектурно и техническо постижение. Комплексът заема около 2000 кв. м и е на два етажа. Построен е във формата на буквата „Ш“ и разполага с около 1000 кабинки за посетители от първа и втора класа.

В централната част има малък басейн и 66 вани за топли морски бани. Морската вода се доставя по тръбопровод, а лечебните процедури са важна част от предназначението на комплекса.

Старите картички показват и още една впечатляваща част от тогавашния пейзаж. Дългият железобетонен мост, който навлиза навътре в морето.

В края му се издига четириетажна кула с площадки за скокове във водата. Съоръжението било не просто практично, а и истинска атракция за посетителите.

В района имало и бюфет. През 1929 година били построени и Северните морски бани, към които имало водна пързалка „ручбана“.

Снимките от онова време показват колко оживен е бил плажът по онова време.

В горещите летни дни пясъкът буквално гъмжал от хора.

На старите картички могат да се видят стотици плажуващи, които търсят прохлада във водата или сянка край брега. Плажът вече не е просто място за къпане. Той е пространство за срещи, разговори, разходки и социален живот.

Има мъже, жени, деца, семейства, туристи. Варна все повече се превръща в град на летовниците.

За три години приходите от морските бани надхвърлят 4 млн. лева. Това е моментът, в който морският бряг окончателно се превръща в един от символите на туристическа Варна.

Може би най-силно впечатление в старите фотографии прави не само архитектурата, а липсата на съвременния град.

По картичките брегът изглежда просторен и зелен. Морската градина е непосредствено до плажа, алеите са изпълнени с дървета, а застрояването е далеч по-ограничено.

Сред зеленината се откроява Аквариумът. Една от представителните сгради на тогавашна Варна.

А навътре в морето се виждат мостовете на Централния и Рибарския плаж, кулите, съоръженията и хората.

На практика фотографиите разказват едновременно за развитието на курорта и за промяната на самия град.

Дори след появата на модерните Морски бани къпането не било напълно свободно в днешния смисъл.

Първоначално имало отделения за мъже и жени. Постепенно правилата се променили, а през края на 20-те години плажът вече започнал да се превръща в общо пространство.

Променяла се и самата представа за плажуването. От строго регламентирано морско къпане постепенно се стига до това, което познаваме и днес, а то е свързано със слънце, пясък, плуване, разходки и часове край морето.