Основен приоритет на фискалната политика, особено след сътресенията, като фалита на КТБ и натрупването на големи разходи, ще бъде намаляване на дефицита и запазване стабилността. Това заяви финансовият министър Владислав Горанов на заседанието на съвета за тристранно сътрудничество.

"Прогнозите и очакванията в средносрочен план през 2016 г. са реализирани в положителна посока, по-добро представяне от 2015 г. и относително добро ниво до 2018 г. Очакваме нарастване на потреблението и забавяне на растежа на инвестициите. Отчита се забавяне на спада на потребителските цени. През 2016 г. се очаква инфлация от порядъка на 0,5% и ускоряване при следващите две години с 1% и 1,9%", заяви Горанов. И добави, че предвижда запазване на нивото на безработица между 8% и 8,5 %. „Основното усилие, което налага промяна на рамката на фискалната програма, е свързано с успешното приключване на проектите 2007-2011 г., което се свързва и със значителен натиск върху бюджета. Идентифицирани са и други предизвикателства - невъзможността от пряко свиване на персонала в някои сфери, изплащане на обезщетения за освободени служители в съответните администрации, каза Горанов.

Той обясни още, че една от причините за генерирането на допълнителен дефицит са допълнителните разходи по бюджетите на общините, свързани с програмния период и изборния цикъл, в който местните власти се намират. "Необходими са промени в приходната част, които да отразят реални оценки", добави Горанов. И добави, че ще има още законодателни инициативи за повече приходи като удължаване начисляването на ДДС за селско стопански култури, въвеждане на данък "уикенд", увеличаване на акциза. "По отношение на разходите - предложили сме увеличение за персонал специално за тези ведомства, които не спестиха", коментира Горанов и добави, че усилията в тази посока ще продължат и през 2016 г. В бюджета за 2016 г. са предвидени 3,9 млрд. лв. за здравеопазване, 3,1 млрд. лева за образование, 3,3 млрд. лв. за отбрана и сигурност, 11,9 млрд. лева за социално осигуряване, за жилищно строителство и околна среда - 2,4 млрд. лв., 508 млн. лева за култура, 5 млрд. лева за икономически дейности и общи държавни разходи - 2,4 млрд. лева, припомни министърът.

Не виждаме причина за увеличаване на бюджета на сектор "Сигурност", заяви по време на обсъждането президентът на КНСБ Пламен Димитров. Синдикатът не е съгласен с допълнителните 160 млн. лева за МВР. "Не виждаме причина, няма да станем по-боеспособни и боеготовни", смята Димитров. "За 2015 г. е очевидно, че завишените приходи, благодарение на усилията на администрацията, така и на работодателите, направиха възможно събирането на повече от 1,7 млрд. лева данъчни приходи. Направиха възможна и актуализацията", коментира Пламен Димитров. Той подчерта, че основната критика за бюджет 2016 г. на КНСБ минава през бюджетната философия. "Според нас може да бъде построена по друг начин", допълни президентът на КНСБ.

Прекомерната административна намеса на пазара на труда с драстичния скок на минималната работна заплата, административното покачване на минимални прагове ще забави растежа на икономиката и ръста на заетостта, заяви при дебатите председателят на АИКБ Васил Велев. "Смятаме, че ефектът от бежанската криза не е калкулиран, а вече дава отражение", смята Велев. Той коментира, че АИКБ предвижда ръст на БВП от 1,3 %. "Много ще се радваме да сме сбъркали, но в последните 5 години прогнозите ни се сбъдват, когато сме песимистични", коментира Велев.

"Подкрепяме усилията за реформи, но те, като че ли, са усилия отвън - от Министерство на финансите и не толкова отвътре за реформи в сектор "Сигурност". Не можем да подкрепим тези бюджети и ръста в тях. Тези сектори у нас са префинансирани по относителни показатели спрямо средното за ЕС", смятат от работодателската организация.

КРИБ не подкрепя актуализацията, заради пълния отказ от реформи, стана ясно още на заседанието.