Левон Хампарцумян е български банкер. Към май 2011 г. Левон Хампарцумян е главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на „УниКредит Булбанк“,[1] както и председател на Асоциацията на банките в България

- Господин Хампарцумян, как ще се отрази фалитът на КТБ на банковата ни система?

- От материална гледна точка, няма да има някакво съществено отражение, освен . преразпределянето на депозити. Но от репутационна гледна точка, това е удар върху системата, както и върху регулаторите. Тук не визирам само БНБ, но и финансовото разузнаване, данъчните и др. Това са всички части от имунната система на държавата, които би трябвало да реагират на такъв проблем на по-ранен етап.

- Какви слабости от гледна точка на надзора проличаха при кризата с КТБ? Какви законодателни промени трябва да се направят, за да се преодолеят тези слабости?

- Ние продължаваме да имаме регулации в банковата система, които са доста консервативни. Те са писани относително скоро, на гърба на финансовата криза през 1997 г. както и на усилията, които България направи за влизане в ЕС. Бихме могли да кажем, че регулациите са добри, но приложението им е далеч от оптималното. Въпросът, който трябва да решим е как регулациите, които имаме и ще имаме в бъдеще, да бъдат спазвани. Тук не е маловажен и чисто персоналният елемент. И най-добре подредената система може да бъде изкривена или корумпирана на персонално ниво.

По отношение на промените, стремежът да станем част от Европейския единен надзорен механизъм е изключително добра идея. Там процесът е по-важен от резултата. Той ще ни позволи да прегледаме системата, заедно с Европейската централна банка (ЕЦБ) и да направим необходимите функционални, формални и персонални промени, за да може тя да функционира по-добре.

- Можем ли да гледаме на това присъединяване към Европейския единен надзорен механизъм като на панацея, която ще ни гарантира, че случаят с КТБ няма да се повтори с друга банка?

- В никакъв случай не можем да говорим за панацея. Това са прекалено сложни и динамични системи, за да намерим панацея за всички потенциални проблеми в бъдеще. Но можем да гледаме на това като на още един допълнителен механизъм, който да ни застрахова от подобни проблеми. Или поне ще ни даде допълнителна увереност, че ако възникне такъв проблем, ще бъде идентифициран и решен достатъчно бързо, преди да е станал много голям. В България има достатъчно много банки, които заради структурата си на собственост са вече част от Единния надзорен механизъм на ЕЦБ. Тези кредитни институции ще станат част от банковия съюз. България не би трябвало да се бави много с тези процеси. Ако се забавим, ще бъдем в ситуацията да има на пазара банки, които са част от тези процеси и са защитени и банки, които не са. Затова усилията, които трябва да правим в тази сфера, са в интерес на всички. Въпреки че това не е очевидно, с времето ще започне да се отразява лошо на банките, които не са част от този механизъм, ако ние на национално ниво не станем част от него.

- А като се има предвид състоянието на надзорните органи у нас, можем ли да сме спокойни, че скоро няма да има друг такъв случай като с КТБ?

- Можем да сме спокойни. Още повече БНБ загуби част от репутацията си в тези бурни месеци на трудностите с КТБ. Същевременно там са концентрирани знанията и опита по отношение на надзора. Това, че надзорът не се справи с една от институциите, не означава, че става въпрос за масово явление. Това е доста частичен и изолиран случай. Дори само публичното внимание, съсредоточено върху всички институции, отговорни за надзора върху банките, е достатъчна предпоставка да не очакваме такива драматични развития.

- Чуха се предложения недостигът в гаранционния фонд, необходим за изплащането на депозитите в КТБ, да се запълни с помощта на банките, а не за сметка на нов държавен дълг. Какъв ще е ефектът за системата, ако се направи това?

- Този фонд се пълни от банките, но разходите се поделят между всички техни клиенти. Не бива да бъдем наивни от гледна точка на това какви средства има акумулирани във фонда. Задължението депозитите в банките да бъдат гарантирани до 196 000 лв. е на държавата. Фондът е само инструмент, чрез който тя си помага в случаи като КТБ. Наличието или липсата на средства във фонда по никакъв начин не намалява степента на защита на вложителите. Много бързото пълнене на фонда няма особен смисъл и ще създаде допълнителни проблеми за банките. Освен това ние не се подготвяме догодина пак да има такъв случай, ще направим всичко възможно да няма. Да предположим, че имаме един достатъчно дълъг времеви хоризонт, в който този фонд ще събере достатъчно средства, дори на база на сегашните вноски, които са достатъчно високи.

Същевременно през 2015 г. България и останалите държави в ЕС ще трябва да въведат т. нар. рисково претеглени вноски във фондовете. Това също ще бъде една от бариерите пред възникването на такива случаи като КТБ.

- Една от идеите беше да се съберат предварително годишните вноски на банките във фонда.

- Ако се натовари още банковата система, ефектът ще бъде негативен. За някои институции може да създаде дори сериозни затруднения. Последните години вноските във фонда са около половината от печалбата на системата, т. е. увеличаването на вноските би направило така, че голяма част от системата да работи на загуба. Пак ще повторя, наличието на средства във фонда по никакъв начин не влияе на нивото на защита на клиентите.

- Откъде всъщност се появи проблемът с прихващанията, направени от клиенти на КТБ? В закона ясно е записано след кой момент такива сделки се считат за недействителни.

- Съдът още не се е произнесъл по датата на несъстоятелност. Там е достатъчно сложно технически. Не всички прихващания и цесии могат да се поставят под общ знаменател. В крайна сметка нещата са в ръцете на администраторите на несъстоятелността, т. е. на синдиците и на съда. Разбира се, законодателят е в правото си да се опита да формулира хипотези, при които валидността или невалидността на тези цесии, да бъдат изследвани и да защити обществения интерес. Това са професионални дискусии, част от които ще се решават по съдебен път.

Досега не сме имали случай като КТБ. Несъстоятелностите, които сме имали, са били малки като размер и в по-проста правна среда. В случая с КТБ всяка една сделка трябва да се гледа индивидуално от гледна точка на законосъобразност и да се вземат съответните решения.

- При срещата с Асоциацията на банките обясниха ли управляващите какви са причините за смяната в ръководството на Фонда за гарантиране на влоговете?

- Ръководството на фонда е в правомощията на Министерски съвет. Кабинетът е в правото си във всеки един момент да вземе решение кой ще го управлява. Колегата не е особено познат, но има професионална биография, която предполага необходимите качества. Аз бих предложил да съдим дали това е било добра стъпка или не на базата на действията или бездействията, които фондът ще предприеме през следващите месеци.

- Как според Вас ще се развиват лихвите по кредитите през следващите месеци?

- Не бих се наел да прогнозирам, но тук опираме до простите неща. Ако съумеем през 2015 г. да дадем допълнителен тласък на икономиката и да накараме по-предприемчивата част от населението да се почувства спокойна да инвестира в нови проекти, да наема хора, да произвежда стоки и услуги, тогава бихме имали една по-добра година от 2014 г.

Няма съмнение, че както потребителското доверие, така и ентусиазмът на предприемачите за нови инвестиции не е голям. Чуждите инвестиции са практически замръзнали, европейските фондове са в криза. Имаме много задачи за решаване, за да се подобри средата за работа в икономиката и да започнем да виждаме резултати. Чудеса не можем да очакваме.

- Значи все още не можем да очакваме оживление в кредитирането?

- Последните две години имаме възстановяване на тези отрасли, които са свързани с експорта, на базата на малко по-положителните тенденции в Европа и на търговските ни партньори там. Но все още имаме ситуация, в която депозитите в банките растат доста бързо. Това означава, че хората имат доверие в системата, което е добрата новина. Лошата е, че хората не си харчат парите нито за персонално потребление, нито за нови инвестиции. Тоест създаването на атмосфера, в която хората да се чувстват по-уверени в бъдещето си и да харчат както за потребление, така и за инвестиции е много важна.

Тук не става въпрос за списък от няколко мерки, които трябва да изпълним, за да се получи. Просто трябва да направим една по-спокойна среда. Това включва различни компоненти като ефективност на публичната администрация, работеща и справедлива съдебна система, опростяване на процедурите, свързани с наемането и освобождаването на хора. Всички тези неща са свързани едно с друго в обща система, която трябва да е в добър баланс и всичките й компоненти да работят добре. Сега съществена част от тези компоненти са в затруднение, смущение, в съмнения. Докато тези неща не се възстановят и не се създаде една спокойна среда за работа на предприемачите и бизнеса, не можем да очакваме някакви значителни подобрения. Вероятно към края на 2015 г. ще започнем да виждаме позитивните ефекти.

- Какви са тенденциите при лихвите по депозитите? Да очакваме ли, че банките ще повишат лихвените нива в опит да привлекат клиентите с гарантирани влогове в КТБ?

- След това, което се случи с КТБ, не мисля, че следващите месеци лихвите по депозитите ще бъдат съществен фактор в конкурентната борба между банките. Освен това на европейско ниво тенденцията е лихвите по депозитите да вървят надолу. У нас това също е валидно, особено с излизането от пазара на такъв играч като КТБ, който изкуствено е държал високи лихви.

- Управляващите вече заявиха намерение да повишат данъка върху лихвите по депозитите на 10%. Какъв ще е ефектът за системата от това?

- Материалният ефект от въвеждането на този данък е много по-малък отколкото политическите страсти и евентуално негативните ефекти за тези, които го въвеждат. . Ако се намери друг начин този доход за бюджета да се компенсира, би било добре.