През 2013 г. към Софийския районен съд са отправени 1026 искания за сваляне на банковата тайна. За същия период исканията към Районния съд във Варна са 376. Това показват данни, предоставени на "Сега" от двете районни съдилища. Право да искат разкриване на банковата информация при определени условия имат не само от прокуратурата, криминалната полиция и ДАНС, но и от данъчните, митниците, комисията за незаконно имущество и Агенцията за държавна финансова инспекция. Законът за кредитните институции казва, че банкова тайна са "фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката".

В съда в София нямат разбивка за това кой заявител колко искания е отправил, нито за броя на разрешенията, но по принцип рядко се отказва, обясниха магистрати. Освен това почти няма случай едно искане да се отнася за едно лице. По правило се иска да падне банковата тайна и за фирмите му и за всички свързани с него лица. Това означава, че зад 1026 искания може да се крият и над 10 000 сметки. Както "Сега" вече писа, в случая с разследването за източването на КТБ например с едно искане от прокуратурата заявиха отпадането на банковата тайна за 41 фирми и за едно физическо лице, които имат сметки в поставената под особен надзор банка. Всеки от тези субекти има по няколко сметки в банката, средно 4-5, а районният съд уважи искането. Така прокуратурата получи накуп достъп до над 160 сметки само с едно заявление.

Обобщени данни за исканията за сваляне на банковата тайна в Софийския районен съд тази година няма. Само прокурорските заявления обаче са 347 за първите 6 месеца.

От Варна отговориха, че от началото на 2014 г. до 23 юли в съда са постъпили 258 искания, 236 от тях са уважени, 6 - само частично, а останалите 16 са отхвърлени. За сравнение през 2013 г. заявленията са били 376, като 329 от тях са били уважени изцяло, 5 - отчасти и 42 са били отхвърлени. През 2012 г. исканията са 318, отказите - 28. И във Варна нямат разбивка за това кои са вносителите, но обясниха, че най-големите са от комисията за конфискация, НАП и прокуратурата.

Оказа се, че в прокуратурата не водят статистика за исканията си по ЗКИ за цялата страна. По закон при данни за организирана престъпна дейност или за изпиране на пари главният прокурор или оправомощен от него заместник може да поиска от банките да предоставят банкова тайна, без да се минава през съдебно разрешение. Отправените искания към банките и получената в отговор информация се завеждат в регистър при главния прокурор и в БНБ.

"Сега" попита прокуратурата колко такива искания са отправени от началото на годината до настоящия момент, както и през 2012-а и 2013-а. Другото питане беше дали в регистъра има информация за колко лица, физически и юридически, са били търсени сведенията. От държавното обвинение обаче отговориха, че това е служебна тайна.

"Сега" потърси данни и от Районния съд в Пловдив. От там поискаха питането да бъде оформено като заявление по Закона за достъп до обществена информация до председателя на съда Иван Калибацев. После г-н Калибацев отказа да предостави данните. Съдията прие, че тъй като заявлението, изпратено по електронната поща, е подписано с мастилен, а не с електронен подпис, то не може да се вярва, че информацията е поискана от журналиста от "Сега".