Всички специалисти с диплома от ВУЗ, които са се обучавали по държавна поръчка и след това са заминали на работа зад граница, да си връщат парите за образованието. Това предложи вчера изпълнителният председател на Българска стопанска камара Божидар Данев. Идеята на камарата е от няколко години, но сега вече идва време да се обсъди сериозно, понеже проблемът с определени специалисти се изостря в целия Европейски съюз, твърди той. Преди време подобно предложение подхвърли и премиерът Бойко Борисов, но не стана ясно дали вече се работи по избистрянето на подобна практика. Преди висшистите да започнат да си връщат кредитите за образованието обаче, университетите ще трябва най-после да определят квоти за определени специалности в които се очаква да има най-голям дефицит и разходите по обучението им да се поемат изцяло от държавата.

В момента в ЕС висшистите са средно 26,9% и дори по този показател ние вече сериозно се отдалечаваме от това ниво. В България хората с диплома от ВУЗ в момента са 1,14 млн. от работоспособното население, което прави 22%. Среднистите са 2,5 млн., към 178 000 са с начално образование, а 100 140 са откровено неграмотни. Но Европа вече пресметна, че само след 5 години в съюза няма да стигат поне 700 000 специалисти по компютри, инженери, математици и всички онези специалности, наречени STEM. Това означава, че за поне 20% от работните места няма да има кадри. Това според Божидар Данев означава единствено, че емиграцията ще продължи да обезкървява трудовия ни пазар

Заради това висшето образование трябва да подготвя кадри, като отчита и включва и хората, които неизбежно ще потърсят по-добро заплащане в чужбина.

Акредитацията на висшите учебни заведения обаче трябва да отчита времето, в което бившите студенти си връщат кредитите, взети за плащане на образованието. Ако са добри и търсени специалисти, заплатата им ще е по-висока и съответно по-бързо ще ги върнат. Това означава, че самия ВУЗ трябва да се изкачи нагоре в класацията. Колкото по-дълго си връщат заема за образованието, толкова им плащат по-малко и съответно университетът е по-калпав.

В момента според Божидар Данев освен с IT специалисти трудовият ни пазар се нуждае все така от инженери, но вече очевидно не ни достигат асансьорните и хладилните техници, заварчиците и медицинските сестри. Дори специалисти, за които езиковите умения все пак са важни, като лекари и медицински сестри, в момента също нямат проблем да си намерят работа в чужбина, признават от БСК.

От БСК предлагат още, докато трае кризата и младежите си намират твърде трудно работа, висшето образование да се удължи с 1 година. По този начин ще се реши проблемът с безработицата при тях, както и ще се преодолеят трудностите на осигурителната система.