Светът навлиза в епохата на скъпите ресурси, смятат от McKinsey Global Institute (MGI). Увеличаването на средната класа на 3 милиарда души до 2030 г. рязко ще увеличи търсенето на ресурси, а намирането на нови източници на енергия, вода и храна е затруднено и скъпо, пише "Ведомости".

През ХХ век населението на планетата нарасна 4 пъти, а БВП – 20, което увеличи търсенето на природни ресурси с 600-2000%, но цените на борсовите стоки се съкратиха двойно /отчитайки инфлацията/, се казва в доклад на MGI. Но за изминалото десетилетие този спад беше напълно отигран, отбелязват авторите.

Епохата на ниските цени, според тяхното мнение, е останала в миналото. От 2010 до 2030 г. световната средна класа /тези, които могат да харчат по 10-100 долара на ден, по паритет на покупателна способност/ ще достигне 3 милиарда души от днешните 1,8 милиарда.

Скокът на търсенето ще се случи именно в момента, когато намирането на нови ресурсни източници е затруднено или скъпо и нас ни очаква "ресурсна революция". Дефицитът или растежът на цените на един вид ресурси може да се прехвърли и върху други, твърдят от MGI. Например, затоплянето на климата може да доведе до използването на по-голямо количество вода при напояването на почвата, което може да намали обемите електричество, произвеждано от ВЕЦ.

Опитът да се удовлетвори растящото търсене с пропорционален ръст на производството ще изиска допълнителни инвестиции до 3 трилиона долара годишно – като минимум с 1 трилион повече, отколкото светът е инвестирал в обозримото бъдеще, - и носи сериозни рискове, отбелязват авторите. Нуждите от питейна вода към 2030 ще нараснат с 30%, и нейният дефицит в засушливите страни ще се изостри. Половината от новите находища на мед се намират в държави с голям политически риск, над 80% от неизползваните плодородни земи са в страни с неразвита инфраструктура или сериозни политически проблеми. При това растежът на инвестициите ще съвпадне с времето, когато парите ще станат труднодостъпни и скъпи, - допълнителните разходи за привличането на средства за консултанти се оценяват на 50 -150 милиарда долара годишно.

Ако не само се увеличава производството, на се и повишава неговата ефективност, могат да се икономисат до 2,9 трилиона долара /по текущи цени/. А ако се отстранят субсидиите и другите облекчения в енергетиката, земеделието, икономиите могат да достигнат вече 3,7 трилиона долара годишно.

Но нищо няма да се получи, ако разчитаме единствено на увеличаването на ефективността на използваните ресурси. Например, в енергетиката това ще позволи да спестим 20 QBTU /квадрилиона британски топлинни единици/, но няма да отстрани потребността от допълнителни 400 QBTU, заради изтощаването на запасите от петрол, газ и въглища. Повишаването на ефективността ще изиска допълнителни капиталовложения, които McKinsey оценяват на 900 милиарда долара годишно.

Около 75% от общите икономии могат да бъдат достигнати за сметка на използването на 15 мерки за повишаване на ефективността, изчислили са консултантите. От тях три /енергийна ефективност на сградите, повишаване на производителността на големите ферми и намаляването на загубите на храни/ дават една трета от общия потенциал, а 80% от възможностите за икономии са свързани с развиващите се страни.

Между 260 и 370 милиарда долара годишно са необходими за възобновяеми енергийни източници, твърдят от MGI.

Докладът показва сложното и интересно взаимодействие между труда, капитала, ресурсите, заяви Руслан Алиханов, работещ в московския офис на McKinsey. "Достъпът до ресурси – основни материали, енергия, вода, храни – се превръща в най-важния източник на конкурентно преимущество за компаниите и държавите".

Изводите на McKinsey са разумни, заяви и главният икономист на BNP Paribas Юлия Цепляева. В условията на високи цени Русия най-вероятно ще бъда в лагера на печелившите. Само че проектите, насочени към модернизация, интензификация, повишаване на ефективността могат да се окажат не чак толкова наложителни, а изкушението да се възползваме от високите цени може да надхвърли здравия разум.