4862 искания за достъп до телефонни разпечатки и данни за интернет трафика са постъпили в Софийския районен съд от 1 януари до 1 август т. г., показва справка, поискана от "Сега".

Това означава, че средно дневно идват по 24 искания и така тенденцията службите масово да следят телефонното и интернет общуване се запазва. 24 искания дневно не засягат само 24 души, тъй като в повечето не се сочи един IP адрес или един телефонен номер, а десетки, и това много пъти увеличава броя на хората, чиито контакти се следят. Ако темпото се запази, към края на годината ще има около 9000 искания.

Районните съдилища разрешават достъп до т. нар. трафични данни от 10 май м. г., когато влязоха в сила промените в Закона за електронните съобщения. До края на миналата година Софийският районен съд е сезиран с 5121 искания. Големият им брой се обяснява с това, че на практика почти всички органи, които имат правомощия да искат тези данни, се намират в София. По правило най-много искания постъпват от ДАНС, после - от ГДБОП и СДВР.

От получените 4862 заявления досега на МВР и службите е отказано 540 пъти, или в 1/9 от случаите. Тенденцията при отказите е те да намаляват. В края на м.г. например откази имаше по около 1/5 от исканията. Не е ясно дали съдът е станал по-благосклонен към службите, или те са започнали по-добре да подготвят заявленията.

По закон трафичните данни се пазят от доставчиците на услуги 12 месеца и се дават със съдебно разрешение, за да послужат при разкриването и разследването на тежки престъпления, за които НК предвижда над 5 години затвор за компютърни престъпления и за издирване на хора. Случва се служителите на МВР и ДАНС да опитат да получат достъп и по дела, които не отговарят на тези условия, разказаха магистрати. Когато искането не е мотивирано, то получава отказ. Искането се приема за неоснователно, ако в него не се посочи как данните ще помогнат на разследването. Откази се постановяват и когато искането не е подписано от компетентно по закон лице.

Шефовете на шестте главни дирекции в МВР могат да изискват от мобилните и интернет оператори разпечатки за по-малко от предвидените в ЗЕС 72 часа. Спешните разпечатки също минават за разрешение в съда, но впоследствие. Законът задължава службите да унищожават всички телефонни и трафични разпечатки в срок от 6 месеца, ако те не са довели до образуване на дело. Съдебното разрешение за трафичните данни се иска само когато няма образувано наказателно производство. Ако има дело, прокуратурата търси информацията директно от мобилните и интернет операторите по реда на претърсването и изземването. Според данните от годишния доклад на държавното обвинение за 2010 г. прокурорите са направили 3427 искания за справки с данни ЗЕС. Предоставени са справки по 3104.

Очаква се парламентарната подкомисия, която се занимава с контрола на специалните разузнавателни средства, да излезе с анализ на използването на телефонните и трафичните разпечатки. Мегаскандалът с подслушването, който се развихри в началото на годината, когато изтекоха разговори на шефа на митниците Ваньо Танов с премиера и министри, провокира идеи за промени и в Закона за СРС, които да осигурят по-добър контрол и ефективност на СРС-тата. Засега обаче това си остават само празни закани.

От доклада на прокуратурата за 2010 г. стана ясно, че ефективността на използването на СРС е паднала с 15% само за година. От данните се вижда, че за виновни от съда са признати 212 души (55.6%) от хората, срещу които е използвано СРС. Година по-рано обаче този дял е бил 65%. В съда през м.г. са внесени 11 618 искания за прилагане на СРС срещу 3524 души по 1016 дела. Съдът традиционно е безкритичен и уважава около 99% от исканията.