От 1 октомври ще пазаруваме с торбички от нишесте вместо с досегашните тип „потник”, предупредиха от екоминистерството. В момента т. нар. биоразградими опаковки, които се правят главно от скорбяла и целулоза, са доста по-скъпи от тънките полимерни торбички и затова се използват крайно рядко. Те заемат по-малко от 1% от всички използвани полимери, докато другите опаковки надвишават 1,5 млн. броя за година. Според асоциация „Полимери” месечно на българския пазар се използват 350 т от тънките торбички.

Според промените в Наредбата за продуктовите такси за масово разпространените отпадъци обаче след два месеца „потниците” ще се облагат с прогресивно растяща такса. Тя ще започне от 15 ст., догодина ще скочи на 35 ст., а

до 2014 година ще стигне 55 ст.

Таксата ще плащат всички производители, търговци и вносители на подобни торбички. Това ще се отрази и на обикновените потребители.

Според зам.-министър Евдокия Манева в момента в страната има не повече от две фирми производителки на биоразградими опаковки. С въвеждането на новите такси техните производства щели да станат конкурентноспособни и хората ще могат масово да ги използват. Освен това и много други фирми вероятно щели да се пренасочат към тяхното производство.

Според Манева наредбата изобщо не засяга биоразградимите опаковки, които са по-плътни от приетата за таван дебелина от 15 микрона. Ако няма продуктова такса за екоопаковките, те успешно ще се конкурират с „потниците”. Биоразградимите с добавен полиетилен ще излизат 4-5 ст., а компостируемите - 15-16 стотинки, твърди един от производителите им - Стилиян Първанов. За изработването на компостируемите торбички се използва скорбяла, целулоза и глицерин. Само за 11 седмици те се разграждат напълно, но цената е от четири до осем пъти по-висока от стандартния полиетилен, твърди той.

Тънките торбички замърсяват изключително много околната среда и изобщо не подлежат на преработка, напомнят от МОСВ. В държави като Германия, Австрия и Швеция рециклирането на пластмасови опаковки достига до 80% и там нямало екотакса. Според “Полимери” у нас обаче

на повторна преработка подлежат едва 20%

от торбичките. Основна причина за ниския процент е неработещото разделно събиране на отпадъците. Според Евдокия Манева първите месеци министерството ще следи какво се случва с торбичките и вероятно след това прогресивната продуктова такса ще бъде въведена и за по-дебелите торбички. Зам.-министърката твърди, че в ЕС почти никъде не се използват административни забрани, а околната среда се опазва чрез различни икономически механизми. От въвеждането на таксата в ПУДОС се очаква да постъпят 100 млн. лв., но целта не е попълване на бюджета, а опазване на природата, смята Манева.