Нужни са бързи промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), тъй като в сегашната си редакция спъва използването на нови технологии и оборудване в инфраструктурните обекти. Това заяви за в. „Черно море" инж. Росен Колелиев, управител на „Пътища и мостове" ЕООД. Новите технологии изискват по-скъпа техника, висококвалифицирани кадри, което означава и по-висока себестойност. Вярно, тяхното прилагане повишава качеството на настилките, удължава гаранционния им срок. Инвеститорите обаче от криворазбрани икономии често пренебрегват качественото проектиране, основано на новостите в строителството. А според ЗОП веднъж заложеният проект в обществената поръчка трябва стриктно да се спазва, независимо дали е добър или лош. Ако изпълнителят излезе от определените рамки, веднага ще бъде дисквалифициран, твърди дългогодишният пътен строител.

1. Без алтернативи ще си работим както дядовците ни

Първото предложение за промени в Закона за обществените поръчки, което прави инж. Колелиев, е да се даде възможност за алтернативно техническо решение при изпълнението на спечеления проект, което би довело до търсения краен резултат. Сега ЗОП ни вкарва в спиралата на стриктно спазване на технологии, внедрена преди 50 г., без да можем да излезем от нея. При това положение, като няма възлагане, няма защо да въвеждаш нова технология, която и без това е скъпа. И така продължаваме да работим както нашите дядовци, казва пътният строител. Примерно пътен участък може да бъде ремонтиран по много технологии (студено рециклиране, тънки настилки, полимерно модифициран асфалт, които сега у нас почти не се прилагат, макар че са отдавна известни по света). След като в тръжната документация няма такива варианти, не можеш дори да си помислиш да прилагането им. Затова инж. Колелиев предлага така да се промени ЗОП, че в търга да пише само с какви параметри трябва да бъде обектът на поръчката, а фирмата изпълнител сама да решава по какъв начин ще я изпълни. Това веднага ще стимулира търсенето на по- ефективни технтологии, категоричен е той.

2. Няма стимули във фиксираното заплащане

В новия ЗОП заплащането по търговете не бива да е строго фиксирано, а да е в рамките примерно от 95 до 105% или от 90 до 110% . Точният му размер ще се определя накрая, в зависимост от комплексната оценка, която получи издаденият обект. Това е другото предложение на инж. Росен Колелиев, който е и председател на направление „Инфраструктурно строителство" към Камарата на строителите в България (КСБ). Сега, заради фиксираната цена, въпреки недоброто качество на обекта, няма законова възможност да се наложи санкция на изпълнителя, тъй като проектът е готов и може да се експлоатира. При обратния вариант, ако строителят е взел всички нужни технологични мерки, включил е пълния комплект машини, използва висококвалифициран персонал, т.е. има повече разходи, накрая ще получи и по-добро възнаграждение. Подобна система за възнаграждение се прилага в САЩ и по този начин се стимулира въвеждането на нови технологии. Например у нас отдавна е известна машината претоварач на асфалтови смеси, която може да подобри равността на полаганата настилка, но включването й означава още един оператор, още разходи, които няма как да бъдеш възмездени, ако не бъдат предвидени в проекта. Става дума за една липсваща машина в технологичната верига, заради която при изсипването на сместа от самосвала в асфалтополагача при допирането към него се получава удар, който веднага се отразява на равността на настилката. Машината служи за претоварване и хомогенизиране на асфалтовата смес от камиона в полагача и така предотвратява тези удари, обясни инж. Колелиев. Сега тя се не използва, тъй като няма как да стане плащането на допълнителния разход. Ако възнаграждението за обществената поръчка е в определени рамки, вкарването на повече труд ще може да се компенсира. И тогава фирмите изпълнителки ще имат интерес да прилагат нови технологии за подобряване на настилките. Ще се премахне и предимството на некоректните фирми при определяне на изпълителя на търга, залагащи единствено на ниската цена, знаейки, че това е за сметка на качеството.

3. Нужен е строг надзор и върху подизпълнителите

Неизяснената роля на подизпълнителите е другият сериозен недостатък на действащия ЗОП. В момента на повечето големи обекти има десетки знайни и незнайни подизпълнители със съмнителни възможности, без необходимите осигуровки и застраховки. Главният изпълнител, чуждата компанията или нашата обикновено си траят, защото плащат до 50% от цената, която биха дали на официално влезли на обекта фирми. От това страда качеството, ощетява се данъчната система. Третото предложение на инж. Колелиев е в новия ЗОП да се вмени на надзорните фирми да следят за нерегламентирани подизпълнители. Сега по отношение на ОП за проектиране смятам, че е нужно задължително в поръчката да бъдат включени и параметрите по авторския надзор. Задълженията и необходимостта от договор за авторски надзор трябва да бъдат включени без допълнителна процедура. Средствата за него са незначителни в сравнение с парите за проектирането и строителството, но много често липсата им стават пречка за срочното и качествено изпълнение на обекта. Има и още нещо. Инвеститорите, преди да сключат договора, трябва да са наясно какви по обем задачи изпълняват фирмите, участвали в търга, и дали имат капацитетни възможности сами да изпълнят новите задачи. Тези, които имат договори за много поръчки и нямат номинирани подизпълнители, трябва да бъдат лишени от правото да сключват нови договори.