Българката Кристалина Георгиева е номинирана за еврокомисар на годината, а французойката Бриджит Бардо се закани да детронира Саркози от президентския стол. Дилма Русеф, в чието ДНК са закодирани габровски гени, пък е на финалната права в битката за президент на Бразилия. Изобщо нежният пол е в настъпление на политическия фронт и по света, и у нас.

В култовата ни рубрика „Пет плюс пет” този уикенд хвърляме бърз поглед на силните жени във властта и на онези, които са се устремили към нея. Как Хилари Клинтън от отчаяна съпруга стана пръв дипломат на велика сила? Кои са козовете на Ангела Меркел? Кои са най-влиятелните дами в съседна Гърция и далечна Индия? А у нас? Все интересни въпроси, чиито отговори ще намерите в „Пет плюс пет”.

1. Ангела Меркел

„По-дрехите посрещат, по ума изпращат” – колко хубаво, че тази българска поговорка никога не е била валидна в Германия. Преди да седне на канцлерското бюро, Ангела Меркел беше критикувана най-често за стайлинга си с основен акцент прическа тип „зелка”. ГДР-ската фризура отдавна е в историята, но по-важното е, че там са и делата на Фрау Дойчланд. Меркел не се огъна пред световната криза и нейната страна понася най-леко финансовия колапс. Пред авторитета й дори бонвивани като Саркози и Берлускони заприличват на образцови ученици. Футболистите от Бундестима също застават мирно и рапортуват „винаги готов”, когато канцлер Меркел почука на вратата им. От няколко дни в немската преса хит са снимки на първата жена в държавата с полуголите играчи. Кадрите са заснети в съблекалнята на немския национален отбор, минути след последния съдийски сигнал на мача срещу Турция на 8 октомври, и бяха публикувани от вестник "Шпорт-Билд". От кадрите лъха пот, тестостерон, изтощение, умора, болки в мускулите, радост от победата и адреналин. Националният отбор е победил Турция с 3:0 в европейска квалификация. В средата на съблекалнята, някак нереално сред полуголите мъже, стои Ангела Меркел и се ръкува с национала от турски произход Месут Йозил.

2. Хилари Клинтън

Изпрати миналото хилядолетие като отчаяна съпруга заради сексуалните упражнения на мъжа си със стажантка. Сега обаче е държавен секретар на най-могъщата държава в света. Можеше да се класира и за господар на Овалния кабинет, където се разигра аферата „Люински”, но отвъд Атлантика предпочетоха за президент афроамериканец, а не жена.Хилари стигна върха на политиката, защото не се отмята от обещания. Загуби от Обама на предварителните избори, но го подкрепи в борбата му с републиканците. Така стана дипломат №1. Сред оръжията на Хилари е и красноречивото мълчание – и думица не обели, когато се разрази сексскандалът с Бил Клинтън. Не сме я чули да коментира и едно откровено неприлично предложение. Преди години кралят на порноиндустрията Лари Флинт й подхвърли следната оферта – срещу $20 милиона да свали дрехи и задръжки и да се снима в списание Hustler. Знаем обаче хонорара й за автобиографичната книга „Преживяна история” – за спомените на Хилари като бивша първа дама издателство Simon & Schuster плати 8 милиона долара. В първите месеци след излизането им мемоарите имаха продажби по 1 милион копия месечно.

3. Йорданка Фандъкова

Влезе в политиката през парадния вход, какъвто би трябвало да е Министерството на образованието заради просвещенската му роля. Не остана обаче във ведомството, а пое делата на столицата. Откакто е кмет, „метро”, „ремонт на улици” и „трафик” са най-оборотните думи в речника й. И с невъоръжено око е видно, че Фандъкова е дама, която управлява с желязна ръка, скрита в кадифена ръкавица. Сигурно се дължи на факта, че е руска възпитаничка - завършва руска езикова гимназия, продължава с езика на Пушкин и в Университета. Освен това е дългогодишна учителка. Трупа управленски опит като директор на столичното 73 СОУ "Владислав Граматик" с преподаване на чужди езици.После стана дясна ръка на Бойко Борисов в общината, по времето, когато премиерът беше кмет. Сега често се подчертава, че тя реже лентите там, където той е положил основите.

4. Кристина Кирхнер

Показнo за аржентинско танго в политиката. От три години насам е президент на Страната на среброто, а пикантната подробност е, че наследи на този пост мъжа си – в резултат на демократични избори. Моделът не е нов – в Аржентина още плачат за Евита Перон и често сравняват Кристина Кирхнер с нея.По бащина линия е потомка на испанци, а по майчина – на германци. Резултатът е неочаквано добра комбинация. Кирхнер изкуси избирателите си с обещания за социални програми за преразпределение на богатството. Съпругът й Нестор Кирхнер стана силно популярен, след като съживи страната от парализиращата икономическа криза през 2001 г. с девалвацията на песото, както и със субсидиите в транспорта, енергетиката и храната. Икономиката бележи ръст с повече от 8% всяка година от 2003 г., разкривайки повече от 3 милиони работни места. Сеньора К., както още я наричат в родината й, не се бои да критикува световните институции. Ето как аржентинският президент коментира вълненията в нашата съседна страна: „Днес виждаме тъжните кадри от Гърция... които ни напомнят на онова, през което минахме през 2001 г. Тези образи са доста подобни на онези от 2001 г. и са причинени от идентичните предписания на международните кредитни организации, които изискват замразяване на комуналните услуги, съкращения и промени в заплатите. Това са повтарящите се рецепти на тези институции, които не разбират какво се случва в света и в обществото”, каза тя.

5. Йохана Сигурдардотир

Преди вулканът с невъобразимото име Ейяфятлайокутл да посипе главите ни с пепел, Исландия влезе в новините покрай семейния статус на министър-председателката си Йохана Сигурдардотир. По-точно с факта, че е лесбийка и не го крие. На ледения остров тази подробност не прави впечатление никому, но в останалата Европа (и особено на Балканите) минава за скандал и сензация.Преди да стане премиер, Света Йохана, какъвто е прякорът на 67-годишната премиерка, е министър на социалните грижи. Преди да се гмурне в политиката, Сигурдардотир е стюардеса. Изкарва в небето девет години и след това се приземява като профсъюзен лидер. Дебютира като депутат в исландския парламент през 1978 г., а през 1987 г. получава първия си министерски портфейл - на социалните грижи. Сред първите й дела като премиер беше да поиска оставката на борда на централната банка, който не успя да предотврати срива на банковата система.

…и пет, устремени към него

1. Бриджит Бардо

Изтече повече от половин век, откакто режисьорът Роже Вадим (и бъдещ неин съпруг) показа на света прелестите й с лентата си „И Бог създаде жената”. По онова време ББ тъкмо е станала на двайсет и две и светът я боготвори като еротичен блян.

Днес 76-годишната Бардо пак е символ, но никой не мисли за нея със сексуален подтекст. От години легендата на френското кино е на вълна: „Ако можеха да говорят…” и защитава правата на всички животни, освен на тези от вида хомосапиенс. Преди броени дни Бриджит обяви в интервю за RTL, че й е писнало от президента Никола Саркози и смята да се кандидатира за поста му. „Саркози е драмата на живота ми", сподели актрисата и заяви, че никога повече няма да гласува за него. "Тъй като вие правите обратното на това, което казвате, и вашите министри крият истината от французите (за това, че не е приет закон за упояването на животните преди клане), аз обмислям предложението на Независимия екологичен алианс да бъда тяхна кандидатка на президентските избори през 2012 г."

"Необходимо е да издигнем глас в защита на животните, тъй като всички, както отляво, така и отдясно, не правят нищо", смята актрисата. Пак заради каузата на животните преди време Бардо написа писмо и до US президента Барак Обама за спасяването на тюлените в Аляска. Не сме забравили и че нарече кмета на Сен Тропе "некадърник, който позволява избиването на глигани", и призова за бойкот на кленовия сироп.

2. Дилма Русеф

Седмица преди втория тур на президентските избори в Бразилия, тя е фаворитът за победител в двубоя с Жозе Сера. Стискаме й палци – и заради българските гени в кръвта й, и заради несломимия й дух.

През годините Русеф непрекъснато води битки за живота си. В края на миналата не се даде на рака и след лечението излезе на сцената по-силна отвсякога. Преди 40 години пък издържа на мъчения с ток в продължение на 22 дни.

“Не можете да си представите колко тайни може да излязат от едно човешко същество, когато бъде подложено на изтезания”, разказва Дилма. От нейните уста обаче не излиза нищо. Попада в затвора за четири години през 1970-а заради кражба на $2,5 милиона от сейфа на бивш губернатор. Точно тя е ръководител на акцията. По онова време настоящата кандидатка за президент е в нелегалност и член на партизанската група „Палмарес”. Стреля отлично с пушка и дори може да прави експлозиви.

След излизането от затвора ражда дъщеря си. Не загърбва обаче политиката заради майчинството – записва се в новосъздаденото Бразилско демократично движение, по-късно - в Трудовата партия, ръководена от Луис да Силва. От този момент политическата й кариера тръгва стремглаво нагоре. Да Силва става президент на Бразилия, Дилма - негова дясна ръка и министър на енергетиката, а по-късно – шеф на президентската канцелария. Именно Да Силва номинира Русеф за президент сега.

3. Дора Бакояни

Първата – това определение е лепнато за името й от години насам. Преди пет години Бакояни стана първата жена външен министър на Гърция, преди това беше първата кметица на хилядолетната Атина (мандатът й мина под знака на олимпиадата).

Тази година, вече като опозиционерка, Бакояни стана и първата гъркиня, основала своя партия. Начинанието е смело, но не и безразсъдно, защото Дора е закърмена с политика. Баща й Константинос Мицотакис е сред най-популярните министър-председатели. Освен това е племенник на Елевтериос Венизелос – личност икона за гърците.

Когато Дора е на 14 години, семейството и се премества в Париж. През 1974 г., след като хунтата на "черните полковници" е свалена от власт, фамилията й се завръща в родината си.

Същата година Дора се жени за уважавания журналист и учен Павлос Бакоянис. През 1989 г. той, вече депутат в гръцкия парламент, е убит от членове на терористичната организация "17 ноември". Тогава съпругата му се кандидатира за мястото му в народното събрание и печели изборите.

През 1990 г., когато на власт идва партията на баща й, Дора става последователно заместник-министър на външните работи и министър на културата.

4. Кристалина Георгиева

За пръв път чухме името й в навечерието на миналогодишните избори. Тогава Кристалина беше вицепрезидент на Световната банка, а у нас я спрягаха като възможен премиер, ако ГЕРБ вземе властта.

Първоначално Георгиева устоя на флирта с политиката и продължи работата си във финансовата институция. След провала на Румяна Желева на изслушването за комисар в Брюксел обаче министър-председателят Борисов я повика на помощ. Кристалина се яви като морски пехотинец със спасителна акция в холивудски филм. И успя. Натоварена е с ресора за хуманитарна помощ при кризи и бедствия и е сред най-авторитетните комисари. Бързите и адекватни действия след земетресенията в Хаити и Пакистан й донесоха номинация за наградата „Европеец на годината” в категорията „Комисар на годината”. Наградите се дават от излизащия в Брюксел вестник „Юропиън войс“. Според журито на конкурса Кристалина Георгиева заслужава номинацията,защото е компетентна, владее отлично материята и е засенчила много от колегите си в ЕК, реагирайки бързо и адекватно на хуманитарните бедствия в Хаити и Пакистан. За кандидатите може да гласува всеки. Това може да стане или на интернет страницата на „Юропиън войс" или с бюлетина, която може да бъде принтирана също от интернет страницата на вестника.

5. Соня Ганди

Италианката с карма да дърпа конците на индийската политика. Попада в огромната страна заради любовта си към Раджив Ганди – син на великата Индира.

Когато пристига в Делхи от Кеймбридж, където се е запознала с него, не знае нищо за политиката. “Беше 1968-а, бях само на 22. Баща ми Стефано ми беше подарил билет за връщане. Но индийската столица стана градът на моето второ рождение и билетът заедно с миналото ми се изгуби в мъглата на времето”, спомня си Соня. Две убийства трасират пътя й в политиката – на свекърва й през 1984-та, и на съпруга й 7 години по-късно. След смъртта на Раджив Соня потъва в сянка – за да предпази децата си Раул и Приянка. През 1998-а обаче приема да оглави Индийския национален конгрес. Преди няколко месеца беше избрана за четвърти пореден мандат. Партията е управляваща и макар Ганди да не пожела да стане министър-председател, именно тя е „майката” на Индия в момента.