Хората и кучетата имат дълга история. Връзката между двата вида е на десетки хиляди години. Въпреки това, нов анализ на доказателства от патагонско погребение, датиращо отпреди около 1500 години, намеква за подобна тясна връзка между ловец-събирач в Южна Южна Америка и големия изчезнал вид лисица Dusicyon avus.

Археолозите първоначално открили почти пълния скелет на D. avus, погребан до човек в Каняда Сека, място в северна Патагония, през 1991 г. Нямало белези от порязвания по костите, така че лисицата не е била изядена, каза д-р Офели Лебрасер, изследовател от Wellcome Trust Palaeogenomics and Bio-Archaeology Research Network в Училището по археология на Оксфордския университет в Обединеното кралство.

Задълбочен анализ на древна ДНК и радиовъглеродно датиране потвърдило вида и възрастта на лисицата, а изследването на колагена в останките на лисицата разкрило, че тя е яла същата храна, както тази група хора. Заедно с поставянето на скелета в гроба, диетата на животното предполага, че лисицата е била опитомена и може да е била отглеждана като домашен любимец, съобщиха учени в сряда в списание Royal Society Open Science .

Откритието допълва все повече доказателства от гробове на други континенти, показващи, че отделни лисици са били опитомени от хората и са споделяли връзка, основана на приятелство.

Обществото на лисиците и ловците-събирачи

D. avus е живял от епохата на плейстоцена (преди около 2,6 милиона до 11 700 години) до холоцена, като е изчезнал преди около 500 години. Бил приблизително с размерите на съвременна немска овчарка, но далеч по-малко обемист, тежащ до 15 килограма.

„Като цяло Dusicyon avus има месояден вид диета“, каза Лебрасер, който ръководи проучването заедно с д-р Синтия Абона , изследовател от Националния съвет за научни и технически изследвания на Аржентина. Но когато учените тествали скелета на лисицата от погребението, те открили, че диетата й е по-малко месоядна от очакваното и по-подобна на диетите на хората.

„Това предполага, че или общността го е хранила, или е било около общността и се е хранило с кухненските отпадъци“, каза Лебрасьор пред CNN. „Това би означавало, че има по-тясна връзка и интеграция в обществото.“

Анализът също така хвърли светлина върху това, което е довело лисиците до изчезване - или по-скоро, какво не е. Една хипотеза предполага, че лисиците са се кръстосвали с кучета, които европейските колонизатори са въвели в Южна Америка, и че кръстосването в крайна сметка е довело до изчезване на линията на лисиците. Но ДНК на лисицата разказа друга история, съобщават авторите на изследването.

„Въз основа на това, което успяхме да възстановим, и техниката, която разработихме в Оксфорд преди няколко години, успяхме да предположим, че хибридизацията между домашни кучета и Dusicyon avus не би могла да произведе плодородно потомство“, каза Лебрасер.

Въпреки това все още е възможно кучетата да не са били съвсем невинни в упадъка на лисиците. С диета, подобна на D. avus, кучетата може да са помогнали за ускоряване на изчезването на лисиците, като са ги изпреварили. Кучетата също може да са пренасяли и предавали болести, от които лисиците са се разболели, добави Лебрасьор.