В началото на годината обявихме, че Денят на данъчна свобода в България през 2020 г. се пада на 15 май. Датата отчиташе 136-те дни, които биха били нужни на данъкоплатците да изработят рекордните 46,8 млрд. лв. приходи заложени в бюджета. За пръв път от години беше планиран и бюджет без дефицит, тоест официално не се предвиждаха дни за отработване за данъкоплатците. Днес, два дни след края на извънредното положение в страната, все пак отбелязваме Деня на данъчна свобода, макар и в много различна среда спрямо предходни години.

Наред със здравните и социалните работници в страната, другите герои от последните два месеца са данъкоплатците. Нормалното функциониране на всички публични сфери, както и извънредните икономически мерки на правителството, станаха възможни благодарение на това, че данъкоплатците продължиха да пълнят хазната. На фона на многото засегнати бизнеси и изгубени работни места, символичната данъчна свобода не е повод за празник, а по-скоро време за отрезвяване от прехласването по силната държава и постепенно връщане към нормалния стопански живот.

Последната прогноза на Европейската комисия е за свиване на българската икономика със 7,2% през 2020 г. Ударът върху икономиката и увеличението на разходите в бюджета означават, че през 2020 г. ще има рекордно преразпределение през публичния сектор – консолидираните разходи се очаква да достигнат 42% от БВП. Дълги години преразпределението у нас се държи под 40% от БВП, което се доказа като здравословна горна граница за държавните разходи и държи юздите на фискалната политика. Тази по-силна роля на държавата може и да е обяснима с извънредната ситуация, но тя е и много опасна за данъкоплатците. Кризата с коронавируса не трябва да става повод за избутване на частния сектор и увеличаване ролята на държавата в икономиката. Напротив, точно сега е времето за повече свобода за предприемачите, които да извадят икономиката от тежката ситуация.

Дори и преди появата на коронавируса, българският данъкоплатец постепенно губеше дни в полза на държавата. През 2017 и 2018 г. например беше увеличена вноската за пенсия. През 2019 г. пък беше вдигнат максималният осигурителен праг. Тази година започна с масово покачване на местните данъци и такси. На практика в добрите години държавата настъпваше и изземваше повече от произведеното. По време на кризата имаше някои стъпки за облекчаване на данъчни плащания – например отстъпки от местни данъци по време на извънредното положение, но това не промени генерално ситуацията.

През последните дни за пръв път се заговори и за реални мерки за намаление на данъци – въвеждането на диференцирано ДДС за ресторанти и книги. Данъчната свобода обаче печели най-много от хоризонталните мерки, които са отворени за всички, а не само за отделни бизнеси или индивиди. Много по-добра опция би било не диференциране на ДДС-то, а например покачването на прага за регистрация по ДДС. Последното ще даде глътка въздух на всички малки фирми – до съответния праг, и няма да дискриминира определени сектори.

Независимо от мерките, водеща остава несигурността до края на 2020 г. Евентуална втора вълна на вируса сериозно ще промени прогнозите за икономиката и ще увеличи значително бюджетния дефицит. Преразпределението през бюджета също зависи от нормализирането или усложняването на епидемичната обстановка. Денят на данъчна свобода обаче напомня, че и в добри и в лоши години, всички публични политики зависят от труда на данъкоплатците.