Капитан ІІ ранг Константин (Коста) Скутунов е български офицер, командир на миноносец „Строги“, адютант на цар Борис III, заемал в армията различни високопоставени служби, свързани с морското дело и с Варна. Получил разностранно образование в страната и чужбина, той е автор на книги и ценни мемоари, изявява се дори като художник-маринист. На 10 април 2020 г. отбелязваме 130 години от рождението му, научи Moreto.net.

Константин Скутунов е роден на 10 април 1890 г. в гр. Шумен. Като син на опълченец е приет за стипендиант във Военното училище в София. След завършването му е назначен в Шуменския крепостен батальон.

По време на Балканската война участва в боевете при превземането на Одринската крепост като командир на батарея. В началото на 1914 г. е приведен на служба във флота, където следва двегодишния курс. По време на Първата световна война с чин мичман II ранг е назначен за командир на брегова батарея на нос Галата.

От началото на 1916 г. е командир на миноносец „Строги“.

От март 1917 г. , К. Скутунов е назначен за адютант на командира на флота полковник Константин Кирков. През 1918 г. е в групата млади офицери, които се обучават по подводно плаване в Германия, както и в Торпедното училище във Фленсбург. Практиката му преминава в германската морска база на остров Хелголанд.

На 24 юли 1919 г. Скутунов е назначен за командир на минната рота, която се заема с прочистването на Варненския залив от минните заграждения от войната.

При едно драматично кратко плаване с цар Борис III, когато той посреща завръщащите се български военнопленници от Корсика, монархът оценява характера и уменията на морския офицер. От м. май 1920 г. К. Скутунов е назначен за адютант на царя.

Запазени са и негови акварели и рисунки, някои от които са публикувани в сп. „Морски сговор“.

В периода 1920 – 1928 година, Скутунов е и военен комендант на Двореца в София и титулярен капитан на царската лодка „Вяра“. През 1924 г. се дипломира в Свободния университет за политически и стопански науки в София (днес УНСС), а четири години по-късно е назначен за началник на отделение „Пристанища и корабоплаване“ при Дирекцията на пристанищата в Министерството на железниците, пощите и телеграфите.

След 9 септември 1944 г. К. Скутунов е арестуван, но след намесата на Васил Коларов е освободен. През 1950 г. Скутунов е привлечен като военен сътрудник към Военноисторическата комисия към Генералния щаб на Българската армия и участва в изграждането на Музейния комплекс „Шипка“.

К. Скутунов е автор на редица книги по морско дело и по военна история, сред които са „Записки по морската война“ (1923), „Катехизис за служещите при пристанището“ (1932), „Германо-съветската война 1941 – 1943 г.“ (1952), „България във война с Англия и САЩ през 1941 – 1944 г.“ (1954). През 1962 г. Скутунов пише спомените си от времето на службата си в двореца и издава книгата „Бурни времена. Цар Борис III отблизо“, в която разкрива непознати факти и събития от живота на царя.

Почива на 11 юли 1965 г. в София.