Снимка: Moreto.net

Вдаден в морето, древен и изтъкан от старини, Несебър е едно от най-атрактивните места по българското Черноморие. Архитектурен и исторически паметник на българската и световната култура, това градче на 37 км северно от Бургас не случайно е обявено за археологически и архитектурен резерват още през през 1956 г. Влиза в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство през 1983 г. Голямата му плажна ивица и самобитност го правят предпочитан курорт от много туристи. Археолозите доказаха съществуването на селище на несебърския полуостров още през ранно-желязната епоха (7-6 в. пр. Хр.). Оттогава датират останките на тракийско селище и крепостна стена – много преди заселването тук на дорийците и преди града да добие характер на полис от елински тип, което става ок.510 г. пр. н.е. Несебър е единственият град измежду останалите полиси по българското Черноморско крайбрежие, за който е доказано съществуването на античен театър. От намерен надпис на мраморната плоча в източната част на Съборната черква става ясно, че Месемврия (античното име на Несебър) се е съпротивлявала срещу римляните. Богата е и средновековната история на този град, който се оформя като един от най-значимите християнски центрове по западното Черноморие с много църкви и манастири. Значението на града нараства много с разширяването на българската държава на юг от Дунав. Месемврийската крепост става предна опорна точка на борбата на Византия срещу нейния нов северен съсед. Това негово разположение става понякога причина градът да понася щети от битката между България и Византия и често да сменя своите владетели. Става един от двата най-силни града на Пиргоския залив заедно с Аполония и запазва тази си позиция през цялата Античност. Не успява обаче да създаде свои колонии в залива. Затова пък успешно завладява територии във вътрешността на Тракия, основава град Аетос (Айтос), и Диамполис (Ямбол).
Несебър трупа богатства през цялата Античност, римско, а после и византийско управление. Това си личи и днес и ако се разходите по улиците му, ще забележите, че пищността е оставила своя отпечатък, въпреки тъмните времена по-късно. Привилегирован остава града и през първата и втора българска държава, царете ни са му давали относителна атономия и никога пряко не са се месели в делата му.. През третата българска държава Несебър има своя демокрация в управлението, както и олигархическа върхушка, участваща в облагородяването на градчето.
През 1925 година според спогодбата Моллов-Кафандарис част от гръцките граждани напускат Несебър и се заселват в Егейска Македония. Тамошното село Бугариово кръщават Нов Несебър. В Месемврия са заселени българи от Тракия и Македония.
Несебър с право може да се нарече един от най-красивите градове в Европа. Интерес представлява предимно старата му част, в която има около 40 църкви. В момента действа само една. По-запазените и консервирани храмове са превърнати в картинни галерии. Около 400 метра е ивицата земя, която свързва стария Несебър с новия. По средата е най-сниманият обект в града - старата мелница.
На територията на днешен Несебър работят над 200 хотела, повече от 600 частни квартири и стотици заведения за отмора и хранене. Ако имате карта на 100-те туристически обекта, подпечатайте си я тук.

Коментирай

сподели

Виж още снимки в албум:
Несебър
Хората
Южно черноморие