През 1906-1907 г. е изработен проектът на главната алея, която днес познаваме като "Алея на Възраждането". Антон Новак заедно с Иван Стойчев оформят красотата й, посаждайки два реда копривка от Аладжа манастир и два реда брястове от Лонгоза. По късно, през 1960 година, дърветата в средата на алеята били заменени с цветните лехи. През 1907 г. се заражда идеята от група млади варненски граждани да бъдат издигнати паметници в града на нашите възрожденци и на борците за национално освобождение.
На 15 февруари 1908 г. те създават комитет "Българско Възраждане", който си поставя задача да изгради в Приморската градина "Алея на Възраждането". Част от устава на комитета гласи: "целта на комитета е да въздигне във Варненската морска градина 22 паметници, от които 20 на български деятели от Възраждането насам до Освобождението, един паметник на науката или Възраждането и един на свободата". На 22 февруари същата година уставът на комитета е утвърден със заповед № 505, след което влиза в сила. Част от тези паметници не били открити, други от днешната Алея на Възраждането пък въобще не са били в списъка на комитета. Днес паметниците са 14 на брой. Представяме ви ги по реда на откриването им.
Това са личностите, които ни липсват най-много днес (от Алеята на възрождеците).
15:24ч. 12 Март 2010 #1
Нина Георгиева
Морската градина е голямото богатство на нашия град. Като варненка се гордея много с обособената в Морската градина Алея на Възраждането. Няма седмица, в която да не мина оттам и да не отдам признанието си на Инициативния комитет, който приема решението да изгради алеята в памет на българските възрожденци в началото на ХХ век и на продължилите тяхното дело след 70-те години и в началото на ХХІ век. Повод за гордост е и Алеята на космонавтите. Не зная да има подобна в други наши градове.