Снимка: Moreto.net

Разположен на носа между залива Стамополо и Дяволския залив се намира приветливото градче Приморско, на 52 км южно от Бургас и 6 км северно от Китен. В миналото селището се е наричало Ченгер, а по-късно Кюприя.
Съчетанието на насечени и интересни брегови форми и хълмист релеф, както и топлата морска вода през лятото го правят предпочитан курорт от много хора. Около 1 кв. км е плажната му площ, половината от нея са дюни. Недалеч са защитените територии “Водни лилии”, “Аркутино”, “Морски пелин”, блатото “Стамопуло” и резерват “Ропотамо” .
Около града минават реките Дяволска и Ропотамо. Водите на Дяволска река идват от Дяволското блато, което е под морското равнище. В Приморско се намират небезизвестният маслен нос с фантастичните лъжефиорди. Дяволският залив е лиманен и представлява природен комплекс от реката и блатото, обрасло с папур, саз и тръстика.
За климата на Приморско може спокойно да се каже, че е преход към към субтропичен – сух, мек, почти без валежи през летните месеци и нещо много интересно за него – това е най-северното селище в България, където виреят цитрусови плодове.
Когато пристигнали тук на 15 май 1879 г.заселниците заварили обрасъл с дъбова гора полуостров. Направили си колиба на една гола поляна в югозападната част на полуострова и поставили началото на ново селище. Нарекли го Кюприя, което на турски означава „мост”. Кръстили го така, защото сушата навлизала дълбоко в морето и им се сторило най-подходящото име. По-късно построили стабилен дървен мост над Дяволската река. Днес на мястото му има висящ мост. След като осъзнали важността от изграждане на пристанище жителите на селището, съгласували това си намерение с държавната власт. Строежът на вълноломна стена започнал през 1929 г., но през зимата била съборена от силните морски бури. Новото пристанище, което виждаме и днес е завършено през 1939 г. Като град на картата на България Приморско е отбелязан след преброяването през 1985г.

Коментирай

сподели

Виж още снимки в албум:
ММЦ
Южно черноморие