Коментар: Скъпи мои ученици от ПГМТ гр Варна, При първата ни среща, аз се представих като ваша държавна майка. И сега ми е тежко, че ви наричат +кал(пазани)+. Деца, не сте кал(пазани), а все някой ще се намери да ви натисне в калта. Защото не ви познава. Защото не знае, че на четири ученика- един има майка и татко. Останалите живеят с един родител, който е в Гърция или Испания. Ако е в Бьлгария, е безработен и вие миехте коли по автомивките, за да оцелявате. Пред мен са съчиненията ви със зъглавие +Как бихте се чувствали, ако сте невинни, а ви осъдят като виновни+. Преглъщам буцата, застанала на гърлото ми, когато чета последните ви изречения: +Любовта побеждава всичко+, +Щастието помага на смелите+, + Животът не е в целта, а в пътя до нея+. И зная, че във вашия път ще има много кал, но вие не сте кал(пазани). Гордея се с вас! Като майка! И простете за държав(н)ата. С обич, Румяна Маркова