Коментар: Голямо краде ще падне!А иначе вече едвам се диша в тая кочина пренаселена от чукундури!

Коментар: Парите на нашите баровци дали са там?

Коментар: О, Каблешков бедни! Тоз народ поробен дa мисли за слава не беше способeн; игото тежеше на неговий врат, без да предизвика гордия му яд. Той беше спокоен. С позор на челото безропотно, хладно живейше в теглото. Яремът му беше и родствен, и мил, понеже се беше със него родил; от люлката с него в живота бе тръгнал и на труда беше като вол обръгнал. Народът бе мирен и почти засмян, сред робството тежко ходеше пиян, защото теглото - и то е пиянство и прави по-мило злото окаянство, и разумът мъти на простий народ, и държи го в дрямка, и прави го скот. Той ядеше, пийше, жнеше по Петровден, срещаше Великден, чакаше Гергьовден, по Коледа весел колеше прасето... А мъките бяха страшни под небето! Тираните бесни върлуваха веч. Полята пищяха от техния меч, всеки ден от кърви невинни залети, всеки ден злодейства - хабери проклети: тук обран търговец, друг- ранили зле, там орача кървав в нивата нашле - някой баща беден на седем дечица - днес пламнала плевня, утре воденица! Обири и дъждья, грабеж, произвол! Сюрмахът без стряха, орачът без вол остаяха. Турчин беснееше, гладен, властта беше глуха и съдът продаден. И нищо по-друго. Робът беше як, игото влачил е, ще го влачи пак. И никоя съвест не трепваше гнявно против туй живене и мране безславно. И слово свободно и надеждна реч до никой слух робски не стигаше веч. Левски бе угаснал преди три години. И народът спеше. Небесата сини блещяха със трепет над робския край и питаха бога: "Докога ще трай таз земя в теглото и рабските звънци позорно ще дрънкат и нашето слънце да свети над нея, а да гледа мрак? Докога ще дремят, о, господи благ?" Така те мълвяха в пространството чудно. А народът спеше, спеше непробудно...........,,,,,,,........

Коментар: Така и предполагах 80-то %****** се появиха!

Коментар: Хората си броят последните стотинки и знаят!Нямаше нужда от тая статия!!!