Коментар: (продължение) Решаваща беше и помощта на временно изпълняващия длъжността посланик на Р. България в Гана, когато емиграционните власти на Гамбия, с подкрепата на агента, който работеше срещу своя работодател – капитана, в мое лице, но в интерес на гамбийския товарополучател, на отплаване се качиха на кораба с искане за обяснения (като претекст за ново задържане) за „изчезнал член на екипажа” – репатрираният поради прекарана малария (излекуван на борда) 25-годишен моряк Аспарух Аджаров, а преди няколко дни същият агент на кораба го беше изпратил на летището на път за България… Що се отнася до предадения от мен на Гамбия за терористична заплаха и репатриран от Гамбия в България готвач Красимир Цонев, същият извърши криминално деяние, наказуемо по Наказателния кодекс, като заплаши живота на екипажа и на охраната от 3-ма военнослужещи на Гамбия с подпалване на кораба докато спим. До аварийния дизел генератор, който ползвахме, имаше в готовност за употреба 4 туби с газьол, с които готвачът Красимир Цонев се закани да залее надстройката и да я запали, ако не спечелим делото и се закле на кърмата, че иначе щял да ебе майка си в устата. Не му повдигнах обвинение пред прокурор в България, защото не ми се занимаваше с боклук, макар че заслужава, а и той като всички останали беше потърпевш от некоректния работодател Станчо Савов. На всички от екипажа, с които се добрахме до Лас Палмас, издадох оригинални копия на валутните сведения, за да имат веществено доказателство, в случай че претендират за дължимите им от Савов възнаграждения. Аз, лично, не съм си получил от Станчо Савов заплатата за 4-те месеца робски труд на борда на „Лудогорец” (28.08-25.12.2009 г.), а след разтакаване и на порции - $5200, при месечна заплата по договор = $5500. Не съм претендирал пред български съд, защото спорните въпроси по Договора между мен и Арго Меритайм не са в юрисдикцията на българския съд.

Коментар: Некоректно е постъпил Джема - колегата к.д.п. Димитър Димитров - като ми е намесил името в индийската сага на м/к "Лудогорец". Капитан по времето когато умряха двама души на борда на "Лудогорец" и по време на цялата индийска сага (лято-есен 2010 г.) е бил капитан Румен Соколов. За да защитя своето добро име ще отбележа, че по време на гамбийската сага на м/к „Лудогорец”, през есента на 2009 г., не допуснах никой да загине на борда и благодарение на мен всички се прибраха живи и здрави. Така, както е отбелязала и една от тук коментиралите „търсеща справедливост”, предполагам дъщеря на моя лоялен старши помощник-капитан Михаил Михайлов, „трябва да се изкажат благодарности на много хора, които направиха всичко възможно екипажът да се завърне жив и здрав.” Със своята лоялност към капитана, в мое лице, старпомът Михаил Михайлов допринесе за освобождаване на кораба от клопката в Гамбия, за което му изказвам благодарност. Изказвам благодарност и на бившия главен секретар на МВнР – г-н Максим Благоев и на г-н Марин Райков, тогава посланик в Париж, на завеждащия посолството на Р. България в Гана, на цялото външно министерство. Всички те помагаха, но в крайна сметка капитанът, в мое лице, координираше освобождаването на кораба и решаващата подкрепа получих от Вашингтон, след като активирах Ship Security Alert System (SSAS)и алармирах антипиратската служба във Вашингтон за пиратски акт на държавата Гамбия – повторен незаконен арест на кораба от гамбийските военноморски сили, след като корабът беше освободен от съда – на първа инстанция и на втора инстанция от апелативния съд (след обжалване от гамбийския товарополучател) , в рамките на 20 дни (!!!). В интерес на истината, Станчо Савов се беше застраховал при добър P&I застраховател, който нае отлична адвокатка в Гамбия и в Договора за превоз имаше клауза, че при спор между страните по Договора компетентен ще бъде съдът в Лондон. Решаваща беше и помощта на временно изпълняващия длъжността посланик на Р. България в Гана, ко