Коментар: В допълнение на предишния ми коментар - Листовките и кормуването не са достатъчни, за да се установи психическата пригодност и лична отговорност на шофьора. Необходима е и обучение по предвиждане на евентуална опасност / пресичащо дете, велосипедист, насрещно изпреварване, остър завой, проблем с автомобила, заледяване.../ Това може да стане чрез симулация на ситуации и оценка на поведението на шофьора.

Коментар: Какво се прави за проверка на психическата пригодност на кандидатите за шофьори? Изкарва си изпитите човекът, ама не е в ред с ума, надценява се, безотговорен е и смята, че е безсмъртен. Взема си книжката, сяда зад волана и започва да трепе наред. ПРЕДЛОЖЕНИЕ 1. Да се правят задължителни психологически тестове на кандидатите 2. Да се провежда симулационно интерактивно обучение и да се проверяват реакциите при шофиране и доколко кандидатът може да предвиди бъдеща опасност на пътя. /Нещо като изпит кормуване, но интерактивно, с въведени всички възможни пътни ситуации/. На базата на 1 и 2 да се достига до изпит по кормуване.

Коментар: Днес мечтите са безплатни.

Коментар: И аз харесвам пуканките на този господин. Но това не може да бъде причина да се съглася да има наредени всякакви маси, сергийки и прочие кочини, защото някой друг пък обича да си хапва сладолед или царевица. Не бива да има изключения! В противен случай се правят много ненужни компромиси с отрицателен резултат накрая. Всеки харесва да посети чисто и подредено градче или селце някъде по света, китно и уютно, с дъх на всякакви вкусотии, идващи от малките сладкарнички и бистра. И може би се пита - какво пречи и в нашите селца и градове да е така. А може би не се пита....

Коментар: Как пък може да има разходка без пуканки? Хахаха! Отдавна не бях се смял така. Не бих искал дори да го коментирам... Що пък да не е омърляно и оплюто, пълно с празни торбички и кенчета....как иначе ще се знае кой обитава този хабитат. Откъде накъде ще е чисто, спокойно, уютно и подредено - нека пък кочината да остане....