Коментар: Венче, питай общия на цял свят приятел Гугъл! Много заглавия ще излязат. Вкл. годишните баланси на общината са публични. Един от кандидатите за кмет в интервю каза, че задлъжнялостта е от порядъка на 300 млн., а само за 2 годишния мандат на Портних - 100 млн. Напр.:"В съобщение в сайта на общината от 4 февруари 2015 г. се споменава за облигационен заем от 15 млн. лв., с който ще бъдат построени и обновени общо над 233 детски и спортни площадки"... Мой познат се позова на "Афера" с твърдението че иначе наистина красивите, оградени и павирани десетина катерушки са с единична цена 35 000лв.!!! А иначе, колкото и брутална и вулгарна понякога да е, В.Томова е единствената трибуна, която не цепи басма на никого, може би с изключение на ТИМ, така че от нея могат да се научат доста неща, които казионните медии "пропускат".

Коментар: Дразни първосигналното/или първично/ възприятие и късата памет на българската електорална единица. Няколкомесечното лъскане на центъра и Морската градина го кара да забрави, какво е било във времето до предните и да си представи какво ще е до следващите избори. Нещо повече, венцехвалейки поредната популистка изява на управляващите българинът не си задава въпроса: „Каква цена плащам/е/ за квадратен метър асфалт или за отново запълнената дупка?“ Защото в къщи цепиш стотинката и няма да платиш на фаянсаджията 3 пъти повече от това, което е дал съседа, нали? Или в ресторанта – да поръчаш цаца на цената на калкан. Защото за личната сметка за тока си готов да изметеш крадливата пасмина, а за общата си мислиш, че друг ще я плати. Защото веднъж плащаш данък за автомобила и после 2 пъти по толкова за ремонт на ходовата част. Защо в Бургас и София данъкът е 10-20% по-малко, а валяците вече влизат вече и в циганските квартали? Защо във Варна инфраструктурните проекти по европейски програми се броят на пръсти? Ами защото трудно се краде - до см или кг асфалт или кв м плочки е отчетността!

Коментар: Кредитите на общината отдавна са в деветцифрено изражение. С тези стотици милиони Варна трябваше вече да е в Леголанд, целият град, а не само шепа управляващи крадци и фирмата-монополист, печелеща поръчки от улична тоалетна до космическа совалка. Досещате ли се кой плаща най-високите данъци в мамковината? А те далече не са стигнали тавана си, като минат изборите ще ни припомнят, че трябва да плащаме сметката...С лихвите!

Коментар: Мишок! И там бързо го разкриха!

Коментар: „Всички партии у нас, с изключение на ГЕРБ, неизменно губят електорат и рано или късно подкрепата за тях пада. Не броя ДПС, защото това не е партия. ДПС е проказа, паразитираща върху нормални клетки. Както отровната гъба, която никне върху нормална почва". Проф. Николай Слатински цитира негов приятел, държавен служител. Ето как прдължва този коментар за политическите партии в България: "...Някой тук бил написал, че ДПС е като числото Пи. По-скоро то е като числото Нула. Защото всичко, което се умножи по ДПС, рано или късно става равно на Нула…", Но да се върна към началото на писмото – партиите у нас, без ГЕРБ, губят електората си и неизбежно се свива подкрепата за тях. Само ГЕРБ винаги ще имат електорат. С много малки изключения всеки български гражданин рано или късно се огерберява и така удря дъното на нормалното мислене. Да, една част от огерберилите се се освестява частично, проглежда донякъде. Но междувременно още много други са вече на фазата на огерберяването. ГЕРБ е като диагноза, ГЕРБ е екстракт (не искам да употребявам думата екскремент, защото се дразниш от подобни думи) от Прехода, от процеса на разпад на индивидуалното политическо съзнание и оттук - на общественото политическо съзнание. Ето защо спорът по въпроса свършил ли е Преходът има един верен отговор – Да. Преходът свърши с появата на ГЕРБ. Преходът би трябвало да съдържа някаква рационалност на поведението, разумност на мисленето, нормалност на избора. Рационалният, разумният, нормалният човек не може да избере ГЕРБ. Важно е да се осъзнае - най-напред идва огерберяването, а после се появява ГЕРБ. ГЕРБ е следствието от загубата на рационалност в поведението, разумност в мисленето и нормалност в избора. Огерберяването е болест, срещу която в общественото тяло не се изработва имунитет, а напротив – тя руши имунитета. Всеки от нас рано или късно ще „пипне“ тази болест. И така – до пълното ни огерберяване.“