Коментар: едно от безсмислените събития, кое му е най-голямото ? пламен русев си пълни гушката от бунаци дето ходят да слушат глупости, които не могат реално да се прилагат в БГ>

Коментар: ха сега разбрахте ли що фирмата на красен кралев за уеб дизайн направи редизайн на сайта http://www.varnautre.bg и що после журналистите на сайта му взеха супер просторно интервю.... айде ся госпожата дето лапаше парички от ТУ-Варна по време на изборите за ректор да каже, че не ВАРНАУТРЕ.бг е НЕЗАВИСИМА МЕДИЯ !

Коментар: ха сега разбрахте ли що фирмата на красен кралев за уеб дизайн направи редизайн на сайта http://www.varnautre.bg и що после журналистите на сайта му взеха супер просторно интервю.... айде ся госпожата дето лапаше парички от ТУ-Варна по време на изборите за ректор да каже, че не ВАРНАУТРЕ.бг е НЕЗАВИСИМА МЕДИЯ !

Коментар: още за този псевдо-кандидат-кмет : http://www.afera.bg/index.php?%20option=com_content&task=view&id=815&Itemid=1 НЕ че г-ца Томова не е същата, но... абе вижте го бе той дори няма представителен вид тоя, какъв кмет ще става?

Коментар: Собственикът на електронния сайт “Днес плюс” Антон Луков не е журналист. В живота си не е направил нито един репортаж, да не говорим за журналистическо разследване. Средно ниво писач, без вродена дарба, той пише дълбокомислени политически анализи, от които никога не можеш да разбереш журналист ли е, или политик. На Антон Луков много му се иска да е политически гуру. И понеже не му върза зара, стана пи-ар. Последователно на всички. Слугува вярно, въртейки опашка. Години наред беше “син до мозъка на костите си” и благодарение на бившия кмет на Варна Христо Кирчев, два мандата си живурка разкошно като пресаташе на варненската община. По-късно щеше да тръби навсякъде, че бил най-големия борец срещу ексобластния управител Добрин Митев. Ако да се ползваш от благините на общинарската власт е “война на световете” в онова зловещо време, сковало морската столица, то Луков, наистина е борец. Докато той си клатеше краката на общинарското бюро, други бяха арестувани, гонени от работа, низвергнати. Пак, благодарение на синия екскмет днешният “мащабен” журналист бе нареден в местен вестник, но така и не написа нито един репортаж, защото бе закотвен в “Международния отдел”. Където по онова време се цитираше БТА, защото още нямаше “копи - пейс”. Луков не се прочу с нито една своя публикация, нито разкритие, или журналистическа битка. Той беше въведен от властта да бъде единствено главен редактор. Ако може пожизнено. След като сините го разкараха от редиците си, Луков прегърна царедворците с такова упоение, че чак ни просълзи. Той и до днес е пи-ар на жълтите. Или на някои отцепени жълти, това няма никакво значение. И тук започна раздвоението на личността му. Антон Луков така и не успя да направи разликата между журналистика и пи-ар. Но пък слугуваше блестящо. А когато си слуга идва момент, в който се превръщаш в измекяр. Преведено по-простичко – това означава да събираш остатъците от чиниите. Поръчките, естествено се заплащаха подобаващо. Луков стана собственик на електронния сайт “