Коментар: Решението на проблема е ясно, но трудно постижимо. В чужбина има много българи, повече от необходимото, които са високо квалифицирани, с богат опит и владеят поне по един чужд език. Българските работодатели, обаче, не искат и да чуят за работници завърнали се от чужбина. Защо? Защото българите завърнали се от чужбина си търсят правата. Не се съгласяват да бъдат осигурени на по-малко часове от колкото реално работят, когато работят нощен труд си искат надбавките и т.н. Аз живея в чужбина и милея да се заварна в България. Имам диплома за Мениджмънт в туризма от университет в Майорка (остров наричан Лабораторията на туризма), владея говоримо и писмено (имаики предвид формална кореспонденция) три езика, освен български, плюс основни познания по четвърти. Имам богат опит на рецепция, в туристически агенции и в грижи за клиента. Нека това да бъде един социологически експеримент. Нека някой работодател ми предложи условия, заради които да се завърна в България, дори и само за един летен сезон, като за начало. Няма да бъда алчен, не искам невероятни условия, само това което се полага на един работник с такива характеристики по българския стандарт.

Коментар: Някои твардения в тази статия, волно или не, създават дезинформация. Фактите не са неверни, но поради липса на доутичняване твардението става неверно. В Германия не съществува заплата от 800 евро, оште по-малко майстор готвач или строител. Вярно е, че много имигранти работят за подобни суми, но на черно. А че българите ходили в чужбина за да получават детски помощи също трябва да се уточни. Никоя страна не дава помощти на чужденци, ако не са в страната, СЪС разрешително за работа, от поне няколко години. Не може да отидеш в някоя даржава, с четирите си деца, и да започнеш да получаваш помошти от първата година.