Коментар: Пускам втори път линка, че нещо не сработва: http://www.medhistmuseum.hit.bg/

Коментар: Открих това: http://www.medhistmuseum.hit.bg/index.html, сайтът е от 2011г, така че може пък и да работи. Там също пише, че в сградата на ХЕИ има Музей на здравето - подобен музей съм посещавала като ученичка някъде в Южна България, но нямам никакъв спомен къде точно.

Коментар: Всъщност е много близо до Военноморския - 5 мин. пеша, но малко забутано в уличките - http://www.moreto.net/varna-gid2.php?n=98 Погледни на картата, че ми е трудно да обясня как се стига. Във Варна имаше преди години и Музей на медицината - посещавала съм го един единствен път, сега мисля е затворен (автентични зъболекарски кабинет от началото на 20 в., аптека, метални шини, в които са поставяли главите на новородени прабългари от ханско потекло, за да придобие черепът им специфична форма, която да ги отличава от обикновените хора - все интересни неща). Ходихме преди около месец до сградата - никой не можа да ни даде никаква информация. А после Кирил Йорданов се бие в гърдите, че работел по въпроса с културния и историческия туризъм. В България, още повече по Черноморието, туристи не идват - идват летовници - тях в общия случай не ги интересува нито история, нито култура - по-скоро къде да се наядат и напият и къде да си напазарят. Да помислят малко над популяризирането на музеите, театрите и като цяло културата сред варненци.

Коментар: Музеите не работят през събота и неделя, това е самоз а летния сезон - т.е. 3-4 месеца, когато хората или не са в града, или са на плажа, или на пикник. А зимата като се чудиш с какво да се разнообразиш, опции няма. А лично успявам да посещавам музеите, когато детето ми е болно - т.е. на 3тия или 4тия ден като вече има сили за някаква кратка разходка, а няма как да сме на площадка, за да не се събираме с деца. А колко пъти сме ходили до Природонаучния и все е било затворено дори и в ден, в който попринцип уж трябва да работи. Че изобщо съществува Музей на Варна научих чак тази година - дори като ученици не са ни водили. Бяхме в Музея на Възраждането и оттам ни препоръчаха да го посетим. Могат поне един ден в седмицата да са с удължено работно време (както в Германия напр.), но не да те гледат на кръв, че си им стъпил в музея, както, повтарям се, се държаха служителките в Археологическия. Дотолкова им е рахат, че никой не посещава музеч, че като видят повече от 20 човека и вече изнемогват - а в крайна сметка ти само с еразхождаш и нищо не искаш от тях. За разлика от етзи от Археологическия искам да похваля екскурзоводката в Музея на Варна - много надъхана и ентусиазирана. Когато ходихме края на март, беше излязла за да си вземе нещо за обяд, а ние тъкмо щяхме да тръгваме на обход. Колежакта й каза, ч еима посетители, а тя остави всичко да дойдела да ни разяснява. Аз й казах - няма нужда от беседа, детето е малко, по-добре аз да й обяснявам по прост начин, тя обаче настояваше и не ни заливаше с излишни подробности. Сега в събота вечер минахме само на бързо - и тя, и другите временни екскурзоводи бяха ентусиазирани и с радост си вършеха работата.

Коментар: Трудно ще ги накараш да работят до 20 ч. - те в петък още преди 17 ч. вече бяха излезли от работа. Посетителите в музея им пречат и на лафа и на "навременното" приключване на работния ден.