За 26-ти пореден път община Бяла празнува своя празник, предаде репортер на радио „Фокус” – Варна. Домакините са подготвили за жителите и гостите на града богата концертна програма. Ще бъдат представени и най-новите разкрития на екипа на доктор Йотов на нос Свети Атанас, а именно най-добре съхранената в България винарна, датирана към V век. Официално Бяла е обявена за град на 5.ІХ.1984 година. Общината е разположена в централната част на Българското Черноморско крайбрежие. На север и северозапад граничи с община Долни Чифлик /Варненска област/ и на юг и югозапад с община Несебър /Бургаска област/. Общината включва 6 населени места: гр. Бяла, с. Горица, с. Господиново, с. Дюлино, с. Попович, с. Самотино Населението на община Бяла към 31 декември 2004 е 3356 души. Административен център град Бяла. Същият се намира почти на равно отстояние от двата областни града - Варна (50 км) и Бургас (70 км). Най-близкият град, на разстояние 5 км, е Обзор, община Несебър. Бреговата ивица на общината се характеризира със съчетание от скалист бряг, малки заливи, плажни ивици с пясъчни дюни. Брегът е стръмен и разчленен, което води до силно ограничаване на плажния потенциал, но от друга страна му придава атрактивност, което е ценен курортен ресурс. Общата дължина на морския бряг е 14 300 м или около 3% от цялата дължина на българския черноморски бряг. По-голямата част от плажовете имат източна, североизточна и югоизточна експозиция, което предлага и по-оптимални условия за слънчево греене. Общата дължина на плажните ивици е 6244 м, или около 16% от общата дължина на плажните ивици, намиращи се на територията на област Варна. Справка в сайта на общината показва, че първото селище в района на Бяла е възникнало вероятно през VІ в. пр. Хр., около залива на нос Свети Атанас. За това свидетелстват резултатите от подводните археологически проучвания на това място през 1979 г. с групата “Космос” и през 1988 и 1989 г. – с водолазната група на НЕК-ЮНЕСКО. Най-ранното свидетелство за приставане на кораби в залива засега са два каменни щока- останки от каменно-дървени котви. Те датират от VІ в. пр. Хр. Към такава ранна дата насочват и няколко фрагмента от хиоски амфори (края на VІ-V в. пр. Хр.). Експонатите са изложени в Демонстрационен център “Белите скали” в Бяла. Селището се е намирало непосредствено до известна римска пътна станция /Темплум Йовис/, а около него има римска крепост. Името на станцията е дадено от храма на Зевс. От него произхождат мраморни капители, единият видян през 1892 г. в развалините в северозападния край на крепостта, а другият- зазидан в стената на църквата “Св. Успение Богородично” в Бяла. Капителите са в Коринтски стил. От разрушената крепост в същата църква са пренесени квадратни тухли и още една мраморна колона с обикновен капител.