Сертификатите на българската морска администрация за придобита морска квалификация вече не се признават от част от компаниите в чужбина, оплакаха се в „Класа” потърпевши. „Когато се качих на кораба, след като видяха документите ни за завършен курс, направо ги игнорираха”, обясняват Николай и Петър, които са едни от тях. Все пак те са късметлии, тъй като корабособствениците са им заплатили за двудневен ускорен курс по преиздаване и те са успели да се включат в плаването вече с нов сертификат, издаден в Испания.

В началото на годината от ИА „Морска администрация” (ИАМА) извършиха проверки и установиха много нередности в различните учебни центрове. Формално провеждане на часовете, липса на изискваната материална база, фиктивно провеждане на практическия стаж бяха сред основните проблеми. Все още не е ясно дали има ефект и наказани за нарушенията, но вече е факт ­ чуждите компании са все по-скептично настроени относно българските морски кадри и квалификационните курсове и сертификати.

Екип на „Класа“ установи, че въпреки обещанията за по-строг контрол, продължава фиктивното провеждане на част от задължителните часове. Някои от обучаващите фирми са декларирали, че провеждат противопожарна подготовка на полигона в Девня. Проверката ни обаче установи, че полигонът отдавна не функционира, съоръженията му са ръждясали като пред разпадане. Самият полигон е бил предназначен за обучаване за гасене на пожари в заводски помещения, докато за моряците има изискване да се тренират при условия с корабна специфика.

„Един от основните проблеми е смесването на морското образование с квалификационната дейност”, обясни пред „Класа” к.д.п. Тома Томов, директор на Българския морски квалификационен център (БМКЦ). Неговото мнение се споделя от голяма част от морския бранш. От една страна, имаме добри традиции в морското образование, което е съсредоточено във Висшето военноморско училище, Техническия университет във Варна, морските гимназии във Варна и Бургас. От друга страна обаче, за квалификационните курсове са необходими преподаватели с необходимия практически стаж. А липсата на адекватен контрол от страна на ИАМА допълнително влошава качеството на обучение.

Морски експерти предлагат България да усвои модела на Испания и Русия. Там допълнителната морска квалификация е централизирана в учебни центрове. В Испания има един учебен център, а в Русия три, като руските са разположени съответно на бреговете на Северно и Черно море и в Далечния изток. В Румъния пък има един-единствен център в Констанца, в който са събрани най-добрите преподаватели. Квалификационната дейност е концентрирана на едно място и в южната ни съседка Гърция.

За да се избегнат възможностите за нарушения, от морския бранш предлагат да бъде записано изрично изискването на наредбите учебните центрове да имат собствена материална база. Засега реално у нас такава има само в БМКЦ и отчасти във Военноморското училище, но е възможно такава да бъде изградена и на други места. В момента по-малките центрове (някои от тях частни фирми) заобикалят изискванията по един или друг начин. В. „Класа” вече написа за конфликтите на интереси на декана на Корабния факултет в ТУ – Варна, Анастас Крушев, чиято частна фирма използва базата на университета, независимо че реално му се явява като пряк конкурент в обучението. След публикацията в „Класа“ и извършената проверка от ректората частната фирма на съпругата на доцент Крушев вече извършва дейността си извън университета.

Липсата на категорично изискване за собствена материална база в наредбите на ИАМА дава възможност за сключване на фиктивни договори за наем на учебна база. Като например използването на споменатия вече противопожарен учебен полигон в Девня. Същевременно тези центрове са подготвени за проверките чрез близките си контакти с държавни служители. Например съпругата на висш началник в „Морска администрация“ е служител в частен учебен център. Което от своя страна буди съмнения в безпристрастността на проверките, които би трябвало да извършва същият този началник.

За да оцелеят, малките центрове си служат с доста неконвенционални методи. Сред морския бранш например под сурдинка се носи информацията за определен едноличен търговец, при който срещу 6000 евро, освен обучението, курсистите получават и готовите отговори на тестовете, които ще им бъдат предоставени от морската администрация на изпита.

Вестник “Класа” се опита да вземе мнение по темата и от ръководителя на работната група, работеща по промените в наредбата, к.д.п. Петър Петров (зам.-директор на ИАМА). Той обаче отказа да разговаря с представители на медиите. Въпреки това се надяваме, че в скоро време ще има яснота дали в новата наредба ще бъдат заложени добрите световни практики, или ще бъдат извършени единствено козметични промени, които ще позволят системата за купуване на сертификати “под масата” да продължи да действа.