Едно интервю на манежа в компанията на слон, кенийски акробати и баварски кози. Властелинът на шапитото Александър Балкански-старши за цирка и циркаджиите, за отношението на държавата към неговия занаят, за мечтата си да построи цирково училище и за това колко сено изяждат чифтокопитните...

Мундир през август

Айде бе, къде сте!! Артистично-фамилиарен като човек, който е на ти с медиите отдавна, облечен на голо в червения си официален мундир със златни лампази, потен и въодушевен, шефът на цирк "Балкански" е в обичайната си форма. Гостоприемен, доволно разговорлив, той като че ли не усеща адските 35 градуса под шапитото на цирка. От догодина сме с климатици - хвали се той, докато ние пуфтим в пещта под купола. Пет големи сме взели с 1 млн. кубически метра мощност за малкото шапито с 1100 места.

Александър Балкански е олицетворение на думата корифей. Ако някога сте се чудили за кого е измислена леко високопарната думичка - е,за него е!

Той не спира да ръкомаха, обяснява, хвали актьорите си и да доизкусурява подробности по организацията тук и там...

Зает е да подготви поредното представяне на най-добрия български цирк в юбилейната му десета година във Варна. Въодушевен е от новата програма, в която за последна година акцентът е разделен между акробатика и животни, доайенът не спира да хвали трупата, гостуващите артисти и да недоволства срещу недомислиците на държавата, която все, вместо да помага, пречи на цирка да работи нормално. Години наред.

Александър Балкански старши е на 68 години. Светлосините му очи обаче по никакъв начин не издават навъртените житейски обороти.

"Сбогом на животните"

За 10-ия юбилей създадохме многообразна програма, много силна жанрово, пали се той. В нея има артисти от Кения - акробати, има най-добрата дресура на кучета от Германия, дресура на алпийски кози от Австрия, които са едни от най-трудните за дресировка животни, има джигити от Кавказ. Високо под купола на опънато въже - въжеиграчи, които са от Дагестанската република, дресура на слонове от Швейцария. Атракцията е "Глобусът на смъртта" от Колумбия, номер, който близо 80 години го е нямало в България, и, разбира се, "Колелото на смъртта" на братя Балкански. Клоуните Тик и Так са от Русия. За първи път от 20 години ще има и клоунски антрета - две в програмата, което отдавна не беше правено в цирк.

За последна година правим такава програма, но догодина обръщаме поглед към по-театралната форма под шапитото, разказва той. В настоящия момент преминаваме от класически цирков спектакъл, пълен с животни, към един спектакъл с по-малко животни, за които международните закони разрешават да играят в цирк. Това не е толкова забрана, колкото ограничения за движение на някои видове животни, ограничения за купуване на нови животни от Африка, Азия, Сибир. Например слонове повече няма да има категорично заради силния натиск на природозащитниците, през иронична усмивка допълва той.

Слон по голяма нужда

В това време 28-годишната африканска слоница Соня показва завиден баланс, докато стоически се снима с всички желаещи по време на предпремиерното представяне на новата програма. Слоновете са три и са тежък ангажимент, не всеки цирк може да си позволи такива животни. Само 1 тон вода на ден отива за прословутата им баня, пият по 300 литра вода, пък да не ви разправям какво се случва, като се изходят по голяма нужда. В този момент напира въпросът колко тежи слонската "нужда" и как се почиства, но веселякът Балкански, навикнал на нездравото любопитство, ме изпреварва: пренасяме ги с ръчни колички. Ама къде можеш да изхвърлиш такова нещо? Макар че техните изпражнения са много полезен тор, далеч по-полезни от тези на други животни. Един тир слама пък изяждат на ден само чифтокопитните - понитата, козите и конете на джигитите. Нали се сещате колко гюбре е това, и пак главоболие с това какво да го правим... Всъщност шефът на цирк "Балкански" дава вид, че се занимава с всичко под купола - от грима на актьорите, през рекламата на бизнеса, до качеството на пясъка за манежа и вечните борби с бюрокрацията за площадка, място и прочие. Кризата очевидно не го плаши, даже го нахъсва...

Питам плахо дали само у нас ще разпъват тази година купола, а той отговаря с неохота: оферти имаме много - от Йордания, Франция, цяла Европа, ще видим ....Но засега ще обикаляме България. Хората все още ни се радват.

Началото - стойка на глава на 12 метра височина

Александър Балкански е легендата на родния цирк. 53 години акробатът шашка планетата с уникални номера и трикове. На 12 метра височина стои на главата си върху дървена пръчка и чупи стойки без предпазни въжета. Той е единственият нашенец, обирал аплодисментите на папата и кралица Елизабет Втора. През 1978 година обаче е наклеветен от приятеля си Орфи, че е прибрал 200 000 долара от Ватикана. И 12 месеца е следствен.. Но това е друга история, за която не му се говори. За 53 години преминах през всички циркови жанрове без дресурата. Бил съм еквилибрист, клоун, занимавал съм се с конна гимнастика и баланс... Но най-големи успехи пожънах във въздушния и акробатичния жанр.

Фамилия Малеволти и Варна като пръст на съдбата

Александър Балкански е шесто поколение цирков артист по линия на майката - Лола Орландо Малеволти. През 1820 г. неговият прадядо от Италия основава цирк "Джунтини". Петдесет лета по-късно, през 1879 г., създава стационари в Самара и Москва, по-късно преименувани на цирк "Вирджиния". Идва 1916 г., когато циркът е конфискуван. От Одеса фамилията се отправя за Италия. При първата спирка във Варна артистите остават в България и намират своята втора родина тук. Вече на родна земя през 1920 г. чичото, клоунът Чарли, създава третия цирк на фамилията - "Рекс". По-късно е преименуван на цирк "Левски". До Втората световна война работи под името "Европа". През 1948 г. циркът е национализиран и членовете на фамилията остават да работят като държавни циркови артисти до 1989 г. Стартът на новото начало идва през 2000 г., когато Александър Балкански-баща заедно със синовете си Александър-син и Николай основават цирк "Балкански". Той "внася" в България акробатиката на трамплин, пантомимата, комедия дел арте. Създава "Колелото на смъртта" с участието на двамата му синове - Александър и Николай, който е вписан в рекордите на "Гинес" с друго изпълнение - двойно салто на една и две кокили. "Десет години вече циркът работи добре, да се надяваме, че няма да има повече политически катаклизми."

Ментетата в бизнеса

В момента в България има седем цирка, от които нито един за последните 20 години не направи нищо, за да се промени в интелектуално отношение като материална част и художествено-творческа дейност, пали се Балкански, очевидно настъпен по мазола за конкуренцията. Наскоро именно той изказа на висок глас опасенията, че колегите му от по-малките трупи не мислят за безопасността на публиката - шапитата им не са достатъчно обезопасени. Цирковете бяха извадени от състава на Министерството на културата. Това означава, че сме лишени от права да бъдем подпомагани от културната институция, което вероятно говори, че циркът не го смятат за изкуство, коментира той. И казва, че Европейският съюз тази година отпуска 430 млн. евро за развитие на цирковото изкуство и хип-хопа. В България цените са от 1,50 евро до 8 евро, което е смешно. Най-трагичното е, че билетите на малките циркове, които не се стремят да покажат истинското изкуство на своята публика, а целят само печелбарство, са на цени като при нас. Лошото е, че държавата не предприема нищо по отношение на лицензирането на цирковете.

Шесто поколение циркаджия

По майчина линия съм наследник на италианската фамилия Малеволти, която от 180 години се занимава с цирк. Моят пра-прадядо Джозеф Джонтини е основател на първия акробатичен цирк във Флоренция. През 1820 г. цялата фамилия се преселва в Русия. Но революцията ги прогонва и през 1920-а идват в България, понеже царицата била италианка. След 9 септември обаче частният цирк на родителите ми "Европа" бил национализиран и прекръстен на "България", а мама и тате от собственици станали редови държавни артисти. Аз съм шесто поколение циркаджия. Родил съм се под шапитото след едно представление на майка ми. По случайност в Плевен, понеже циркът бил отседнал там. На 6 годинки започнах активни репетиции, а на 8 изнесох първото си представление пред публика..

Срещата със смъртта

Аз съм единственият цирков артист в света, който е оцелял след падане от 27 метра височина. Случи се на едно представление в софийския стационарен цирк на фаталната дата - 7.VII.1977 г. Изпълнявах коронния си номер - баланс върху трапец на глава, на 12 метра от земята. На един от триковете се залюлях твърде силно. Летях от единия до другия край на шапитото и амплитудата на трапеца достигна височина 27 метра. Точно в този момент изгубих равновесие и политнах надолу. Публиката дотолкова беше свикнала да ме вижда горе, че сметнала падането ми за поредния маймунджилък. И почна да ме аплодира. Летял съм не повече от 2-3 секунди, но целият ми живот мина през главата ми като на филмова лента. От съвсем малко момченце, през изявите ми в цирка, приятелите и роднините, до раждането на децата ми... За мой късмет паднах върху една паянтова дъсчена ложа. Пробих я и така омекотих удара със земята. Изпаднах в кома и се свестих чак след три часа в "Пирогов". После научих, че докато съм бил в безсъзнание, съм претърпял още една катастрофа. Тъй като линейката не дошла навреме, човек от публиката тръгнал да ме кара към болницата със собствената си кола. Но толкова се притеснил, че малко преди клиниката натресъл возилото в крайпътно дърво. Лекарите установиха, че съм строшил 8 ребра и два гръбначни прешлена. Отделно цялото ми лице беше обезобразено и се наложи да ми правят пластична операция. Всички лекари бяха категорични, че след такова падане не мога да продължа.

Мечтата - школа за цирково изкуство

Той и фамилията имат мечта да създадат интернационално цирково училище, ако получат терен за него. "Ще има два раздела - I до IV клас и V до VIII клас. Половин ден ще минава в учене, а останалата част от деня - в репетиции и циркови занимания. Ще има и един предучилищен клас, в който децата ще се занимават с балет, походка, държане, пеене, музика, танци. Ще се учат как да си държат крака, как да е опънато коляното, шпиц, как да ходят, как да си движат ръката."

Държавата - мащеха?

Какво е да си цирков артист в България, питаме. Едно нещастие. Абсолютно нещастие. И ако трябва да се говори за думата България - мащеха, тя е наистина мащеха за цирковите артисти. До 1990 г. българските циркови артисти бяха щатни, бяха продавани по света за 350 - 600 долара на седмица, а те получаваха скромните между 8 и 15 долара на ден. При "Колелото на смъртта" Николай и Сашко получават 4 долара на представление и си ги разделят двамата - по два долара на човек.

И тогава идваха милиони в касата на цирка, които отиваха в хазната на Министерството на културата. А професията ни е страшно рискована.

Днес Балкански е доволен, защото най-сетне е получил 60 дка парцел в Зона Б5 за стационарна площадка. След дълго ходене по мъките и висене пред кабинетите на този и онзи администратор циркът вече си има своя постоянна къща - паркинги, инфраструктура и всичко необходимо.

Докато говорим, Балкански раздава заповеди на няколко езика на актьорите от трупата. Манежът се изпразва. Следачите угасват, трупата се пръсва по фургоните, за да се подготви за поредния спектакъл...