Дали в ядрото на ярката ни звезда се крие тъмна материя? Да, отговарят две проучвания, цитирани от "Ню сайънтист". Наличието на тайнствената тъмната материя, охлаждаща слънчевото ядро, позволява да се обяснят някои особености в поведението на нашата звезда. Охлаждането не влияе с голяма степен на общата слънчева температура, но помага да се разбере слабо опознатия процес на транспортиране на топлината вътре в Слънцето.

Тъмната материя не взаимодейства със светлината и затова е невидима. За нея свидетелстват гравитационните ефекти върху обектите във Вселената, включително галактиките. Регистрираните ефекти водят до предположението, че мистериозната материя всъщност съставлява до 80% от масата на Вселената.

Учените се досетиха за възможността в центъра на слънцето да се крие тъмна материя още през 1980 година, когато се оказа, че броят на субатомните частици неутрино, които напускат слънцето, е само 1/3 от предполагаемия според компютърните симулации. Тази материя абсорбира енергията и забавя реакцията на термоядрения синтез, образуваща неутриното. Тогава загадката уж бе разрешена, като стана ясно, че неутриното се колебае между три разновидности, само една от които се улавя на Земята. По тази причина хипотезата за тъмната материя бе изоставена.

Сега хипотезата бе възкресена от Стивън Уест и екипът му от "Royal Holloway", Лондонския университет. Последните проучвания за тъмната материя установиха границите на масата на нейните частици и показаха, че тя реагира много слабо с обикновената материя. Учените проведоха симулация какво би се случила с частици във въпросните граници, ако се намират в Слънцето. Резултатът е, че гравитацията ще придърпа тъмните частици към центъра на звездата, където те ще абсорбират топлината, а някои от тях ще я изведат от ядрото към повърхността, намалявайки по този начин температурата в ядрото.

Подобни са изводите от работата и на Мадс Франдсен и Субир Саркар от Оксфорд. Според тях частиците на тъмната материя имат маса от 5 гигаелектронволта, което по-малко от приетото от Уест. При това положение, каза Франдсен, тези частици са 5 пъти по-тежки от протона или неутрона, което обосновава концепцията, че масата на тъмната материя във Вселената превъзхожда 5 пъти тази на "видимата" материя. И според вторите двама учени тайнствената материя разпространява топлината към повърхността на Слънцето.

Скептиците на теорията за тъмно ядро подчертават основния проблем: въпреки че с досегашните модели не всичко е наред, те и без това "дават" по-ниска слънчева температура от реално наблюдаваната. Добавянето на тъмно материя в центъра води до още по-голямо охлаждане, т. е. задълбочава проблемите пред обяснението на слънчевото поведение.

Сигурно няма да чакаме дълго, за да установим дали в Слънцето се крие тъмна материя. И двете изследователски групи са съгласни, че ако ядрото се охлажда, някои видови неутрино, емитирани от Слънцето, ще бъдат с 10% по-малко количество. Намаляването на неутриното ще може да се регистрира, когато неутриновите детектори в Канада и Италия станат още по-чувствителни.