Световната икономическа криза се отрази на собствениците на хотели в Гърция и българските туроператорски фирми, предлагащи почивка на Бяло море. Присъствието на туристи в курортите Аспровалта, Врасна и Ставрос е спаднало наполовина, най-големите отсъстващи на плажа Паралия Балканика са гръцките туристи, идващи на море главно през уикендите. Най-масово е присъствието на туристи от Сърбия и Македония, следват българите, които в сравнение с миналата година са намалели наполовина. В Северна Гърция цената на стая е закон - 30 евро, независимо дали си край Солун, Халкидики или 50-километрова плажна ивица вляво и вдясно от вливането на р. Струма в Бяло море.

В хотел “Ана Мария” на кирия /госпожа/ Катерина и кир Тодор са заети едва две от 10-те стаи. Такова нещо двамата възрастни собственици не помнят да е било някога. По цял ден Кир Тодор седи в празното заведение с гръб към морето и ръце скръстени на тила, вперил очи в хотела, сякаш пази да не му избягат туристите. Пред таверна “Ана Мария”, в която вечер е заета най-много една от 20-те маси, има камъшитени чадъри - традиционни за района. Цената на чадър и два шезлонга е минимум 3 евро, за тези 6 български лева ползващите ги трябва да си поръчат нещо. Гръцката “Кока Кола” е с вкус на българската напитка от соцреализма “Сън Кола”, фантата, кутийка натурален сок от 250 милилитра са с цена 1.5 евро, еспресото - 2 евро, сладоледът от 1 до 3 евро, бирата е 2-3 евро, в зависимост от марката.

Но нашенецът - балканец, почти без изключение пести и от чадъра. Носят си свои, бучат ги по тясната ивица между шезлонгите и морето, под един се събира цялото домочадие на принципът “късче сянка за четирима”. Заплатили по 30 евро за нощувка, негово величество балканецът със заплата средно от 200-250 евро пести от храненията. Просто си носят продукти, приготвят обяд и вечеря в кухненските боксове с посуда, с които са оборудвани без изключение всички предлагани стаи, независимо в хотел или вила. Цените в супермаркетите са като в нашите, само че в евро. Заради това почти всички крайбрежни заведения са празни не само на обяд, но и вечер. Вечеря за двама с бутилка вино в таверна “Ана Мария” излиза 35 - 40 евро, нещо непосилно за средностатистическия, както българин, така сърбин или македонец. Виж гърците миналата година поръчваха узо, рибни деликатеси или суфлаки като за световно, но тази година те са по-редки от делфините, които порят морето на фона на острова, по който според мълвата е бродил Аристотел, родил се съвсем наблизо.

„А така, а така, лосо, лосо, лоса криза, журналист”, реди на смешния си български Апостол, собственик на красивия хотел “Армирики”. От 7 години Апостол и съпругата му Магдалине приютяват само българи, но в момента са заети само 5 от 30-те стаи. Същото е положението и с останалите три хотела, които имат договор с благоевградска туроператорска фирма - стаите им са заети едва на 20 - 25 на сто. Апостол пръска с лозарска пръскачка против комари живия плет. Въпреки, че комарите пръскани или не - няма кого да хапят. Пред телевизора подсмърчат в знак на съпричастност с драмата с продажбата на къщата на Али Раза от култовия сериал “Листопад” едва три лелки в пенсионна възраст.

Неа Врасна е сранително нов курорт, отстои само на 130 километра от ГКПП “Кулата”, застроен е за разлика, от нашето Черноморие, само с дву и три-етажни хотели и вили. Последните показват защо все още нашенецът избира Бяло море - вилите са невероятно красиви, всеки двор е с барбекю, зеленина и много цветя. Да се чуди човек гърците как си плащат сметките за вода. Все пак курортът, намиращ в лявата част на залива Аспровалта е под планините. Така тук духа специфичният бриз, който разхлажда и в най-големите горещини. Най - живописният път е до Уранополи – пристанището, от което тръгват корабите за круизи към Света гора – Атон. Уранополи е на 70 км от Неа Врасна, колкото Солун на запад и Кавала на изток. Но тази година желаещи, за да платят от 10 до 27 евро за екскурзии до Света гора, о-в Тасос и Солун няма, все пак криза е.

Край морето работи внушителна българска колония гастарбайтери - предимно бармани, обслужващ персонал в хотелите и в търговските обекти. За труда си нашенци получават от 300 до 500 евро, в зависимост от късмета си. Всяка сутрин една българка - Валя от Сливен се моли 100-годишната гъркиня, за когото се грижи, да е жива. Молитвите й носят доход от 500 евро месечно. Миналата година Валя бе сервитьорка, получаваше за труда си в български ресторант 350 лева, разликата със сегашната й заплата е внушителна, та затова Валя се моли.

На връщане самочувствието ни донякъде повдига крайпътният супермаркет “Цинцарис”, намиращ се по средата между Серес и границата. Това е нещо като български “Кореком”, просто защото левът се приема като платежно средство наравно с еврото. От “Цинцарис” нашенци купуват най-вече прахове, омекотител, почистващи препарати, маслини, зехтин и „Узо” на малко по-изгодни цени от Free Shop-а на ГКПП - “Промахон”.