Обществена тайна е, че, когато една световна звезда, или четири световни звезди, да речем, направят концерт у нас, това означава, че по света те отдавна живеят „втора младост“, или че наближават пенсия. Което по същество си е едно и също, ала нейсе, това не значи, че старците не ги бива. Независимо дали артистите се припичат по гръб на Златни пясъци, или, както се казва на жаргон, забиват в Каварна, място за особени изненади няма. Такава ни е дестинацията, такава ни е демографската картинка – застаряваме бавно. И почти неусетно се оказва, че наистина „рокът е по-мъртъв от мъртъв“ и дори Мерилин Менсън няма да ни помогне да го възкресим. Не случайно самият Менсън се провали в тези опити, разпъвайки се на сцената, някъде из дебрите на Дивия Запад. Вече две години в морската столица няма нито един рок клуб от класически тип, с програма за месеците напред и пр., с гости от чужбина и т.н. Има две-три кръчми, където рок музиката се цени... и това е. Епизодично някой свири в „Алиби“ или „Хоризонт“, но за клубна сцена, където да се изпълнява непопулярна музика, не може да се говори. Местна сцена няма, нито ентусиасти, репетиращи по мазетата, както беше през 90-те.

„Причините са комплексни – споделя Георги Пехливанов, организатор на „Ийст нойз фест“-а в края на този месец: – Безпаричие, местна политика, липса на интерес към подобни неща.“ Според него във Варна в момента име не повече от 20-ина рок групи, но нито една от тях не е представител на най-младото поколение.

„По-младите нямат никакъв стимул, къде да се изявят – пита реторично бившият собственик на „Зона 51“. И като споменахме „Зона“-та, къде днес един нехранимайко може да усети миризмата на Pungent Stench, или да се запознае отблизо със суровия характер на немците от The Ocean?

Не само младите обаче не виждат особена перспектива в това да опъват жици и да вбесяват съседите. Истината е, че депресията е повсеместна и съвсем не инспирираща към творчество (както при Кърт Кобейн, преди да насочи дулото към главата си). На бившия басист на „Луцифер“, една от най-старите хеви метъл групи в БГ, също не му е много до свирня. Пред репортер на „ДНЕС+“ той сподели, че въпросът вече е за оцеляването – и то не на душата, а на тялото. Въпреки това, вдъхновението не го е напускало през годините; събрал е прилично количество картини, които, надяваме се, скоро ще покаже.