Със самозапалване е заплашвал чиновниците от община Варна 35-годишният Тодор Нетков. До крайното решение бившият полицай стигнал, след като останал без дом, и сега се налага да дели една постеля с плъховете, бълхите и кърлежите. Въпросният дюшек се намира в подблоковата градинка зад „Транспортна полиция“ в района на жп гарата. Така нареченото легло обаче не е единствено. Проскубани храсталаци служат като разделителна граница между още две места за спане, като една от постелите си я делят двама бездомници.

Когато решава да разкаже историята си на варненци, мъжът накуцва, а стойката му е приведена като на старец, тъй като стомахът го боли от глад. Тошко се храни, но рядко. Никога не знае кога ще хапне пак, но разказва, че понякога с дни не слага нищо в устатата си. Най-ценното му притежание са личните му документи, които пази с цената на живота си. Това му е останало от времето, когато е бил сержант в полицията. Оттам са и уменията да се пази, защото когато си на улицата, никога не знаеш кой ще те наръга с нож в гърба. „Никак не е лесно да бъдеш бездомен. Основната ти цел е не да се нахраниш, а да оцелееш. Воюваш с всички и с всичко. Затова е лукс, ако спиш повече от 3 часа. Най-големият враг са другите клошари, тъй като щом пийнат, стават непредсказуеми и не подлежат на контрол. Както ти говори насреща, след бутилка вино може да те убие. Как да спиш?!“, коментира Тошко.



Продал колата си за моряшки сертификат

Началото на трагедията на 35-годишния Тошко започва преди година и половина, когато загубва работата си като шофьор. По това време той живее със своята възлюбена жена и след като установява, че работа така лесно не може да се намери, двамата решават той да се преквалифицира. Мъжът продава колата си, а парите отиват за моряшки курсове и сертификати. Докато се сдобие с нова професия обаче, кризата стяга и офертите за рейс се предлагат най-вече на хора със стаж. Така Тошко пак е аут. Приятелката му пък повече не иска да издържа двама с една заплата, а и обстановката заради проблемите вече е изнервена. Решават да се разделят. Но той няма къде да отиде. Наследство от родителите си няма и навръх Нова година се озовава на улицата. Тогава обаче успява да поработва едно-друго и скърпва някак положението с нощувки при приятели. Когато хваща голямата зима обаче, работа няма, а Тошко вече е нежелан. Остава известно време да нощува под звездите, като в повечето случаи спи в изоставени вагони, откъдето все го гонят. Чува за временния приют за бездомници в СУПЦ „Анастасия д-р Железкова“ и се настанява. Там изкарва три месеца – до края март. Запознава се с още 80 скитници, но това не облекчава живота му, защото всеки е за себе си.

Колегите му го гонят и от улицата

Когато Тошко се озовава на улицата през април, разбира, че не му е останал нито роднина, нито приятел, на когото да се опре. „Най-добрият ми приятел, на когото кумувах, не можа да ме прибере. Той има болна майка, баща му е пенсионер, а жена му гледа двете им малки дечица. Налага се той да се грижи за всички, а не получава хубави пари и му е много трудно. Разбирам ги, трудно е“, коментира човекът.

Лошото стечение на обстоятелствата оставя Тошко сам, но варненските бездомници не са на това мнение. Мъжът е решил, че ако ще живее на улицата, по-безопасно е да си намери усамотено местенце за сън. Но това се оказва мисия невъзможна. „Щом намеря някой ъгъл, до ден най-много при мен се настаняват още неколцина клошари, а най-често мен ме гонят“, коментира Тошко.

Според него до неотдавна скитниците са се спасявали поединично. Но напоследък, за да оцелеят по-лесно, се групират на хайки най-вече по етнически признак. Но за момента той не може да се прикрепи към никоя група, защото още не е свикнал с уличния живот, а и не иска да се примирява с него. „Това са хора, които не мечтаят за по-добър живот, не ги интересува утрешният ден. За тях не е проблем, че не са се къпали от месец или не са си мили зъбите. Важното е да намерят пари за сланина и вино“, коментира Тошко.

Кара с две филии с пастет на ден

Напоследък е много модерно не да се говори за социално подпомагане, а по-скоро за социална мрежа, тъй като понятието включва както държавните и общинските служби, така и неправителствените организации и различни църкви. „Една дума имам за всички тях – мафия. Защото цялата им дейност е само привидна“, коментира Тошко. Въпреки нещастието, което го е сполетяло, мъжът все пак е образован и е наясно с институциите. Първото място, където моли за помощ, е „Социално подпомагане“. Но без регистрация в Бюрото по труда месечна помощ не му се полага. Отива да си извади документ, че си търси работа, обаче служителката му съобщава, че няма да получи регистрация, щом е с влошено здраве и не може веднага да откликне на появила се оферта. Отива в община Варна, за да пита за приют и за еднократна помощ. Оттам му взимат молбата, но дори и да я одобрят, Тошко ще вземе пари след месец или два, а кризисен център за настаняване на възрастни бездомни все още няма. Когато търси подслон и храна в църквите, отвсякъде го отпращат. Единственото място, където Тошко получава храна, е католическият храм. „Ама кой може да се нахрани с две филийки, тънко намазани с пастет, за цял ден“, разказва разочарованията си варненецът.

Сега е лято, строежи много - ще кажат някои. На този въпрос Тошко отговаря малко уклончиво. Вече се появили проблеми с краката, едва се тътри, а и зрението му отслабва. „Мисля, че първо трябва да се наспя и нахраня. После да ме излекуват, а след това мога да се хвана на работа“, категоричен е той.