"Човек, който няма видни официални доходи, купува затънала в дългове компания. След месец, в която тя затъва още повече, той я препродава на консултанта си и сериозен играч в бизнеса за по-малко пари. Почти всички в бранша протестират. Регулаторът обаче използва сделката, за да промотира пазарен модел, от който потребителите имат полза."

Това горе-долу е историята на сделката за един от най-големите търговци на едро с лекарства - "Хигия", пише в обширна статия вестник "Капитал".

Преди дни Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е разрешило дружеството да бъде придобито от варненския собственик на вериги аптеки Веселин Марешки. Разрешението е дошло в комплект с обявяването на "невинността" на сегашния собственик на "Хигия" – Росица Великова, която купи дистрибутора през март.

КЗК е започнала разследване срещу Росица Великова, защото не е поискака разрешение за сделката си с "Актавис". Междувременно Марешки, който е бил само консултант по сделката, е отправил оферта за "Хигия", защото новият собственик не можел да се справи с бизнеса. По-важното обаче е, че Комисията за защита на конкуренцията е направила важна стъпка във фармацевтичния сектор, потвърждавайки простата истина, че икономията от мащаба при интеграцията производител - търговец на едро - верига от аптеки е в полза на крайния клиент, защото предполага по-ниски цени на лекарствата.

Несъвършеният закон

Сделката за "Хигия"показа ясно, че след толкова поправки лекарственият закон отново се оказа пълен с вратички, които разрешават уж забранения модел на вертикални структури. Повечето конкуренти на Марешки, от които КЗК поиска становище за покупката на "Хигия", са обяснили, че низходящата интеграция (при която търговците на дребно – аптеките, купуват своя доставчик на едро) е забранена и затова тази сделка не трябва да бъде разрешена. В предишния закон наистина дистрибуторите не можеха да притежават вериги аптеки, за да не налагат лекарствата на едни свои клиенти за сметка на други и да имат ценова политика, която да подкрепя само техните аптеки. Подобен текст има и в сегашния закон и опасенията на всички дистрибутори и на фармацевтите, изпратени в писмата им до КЗК, са, че Марешки ще придобие монополно положение и ще диктува цените на медикаментите, тъй като аптеките му са с най-висок пазарен дял.

Всъщност начинът, по който Марешки получава "Хигия", наистина е законен и много забавен. През 2007 г. всеки фармацевт може да бъде собственик само на една аптека, като трябва да е регистриран по търговския закон с предмет на дейност търговия на дребно с лекарства. През 2008 г. Конституционният съд отменя този текст и оттогава всеки може да е собственик на до четири аптеки, стига да е сключил трудов договор или договор за управление с фармацевт. Така забраната всъщност става фармацевтът, който управлява аптека, да работи и да бъде собственик на фирма за търговия на едро или производител на лекарства. Иронията е, че така на практика вертикалната интеграция в сектора е разрешена за всички собственици освен точно за специалистите.

В лекарствения закон няма изрична забрана за вертикална интеграция между търговците на едро и дребно с лекарствени продукти, отбелязват от здравното министерство, чийто правен отдел изпрати становище до КЗК. В него се посочва само, че здравното министерство не знае как ще се отрази на конкурентната среда придобиване на "Хигия", защото няма данни. От друга страна пък, КЗК декларира, че не следи за спазването на каквито и да било други законови забрани, а само за конкурентната среда.

Логиката на пазара

В направения покрай сделката анализ на пазара КЗК за пореден път решава казус на лекарствения пазар в полза на либералния и пазарен модел.

В мотивите си тя цитира регламента за контрола върху концентрацията между предприятията и вертикалните сливания и отбелязва, че те създават значителни предимства по отношение на ефективността и благоприятстват конкурентоспособността - интеграцията по веригата дистрибутор - аптека може да доведе до намаляване на надценките на допълващи се дейности по веригата дистрибутор - аптека, ще намали разходите на фирмите и оттам ще доведе до увеличено търсене и по-ниски цени на лекарствата. КЗК отбелязва, че на лекарствения пазар двете дружества нямат господстващо положение и съответно не могат да увредят конкурентната среда.

Направеният анализ показа, че основните конкуренти на пазара на търговия на едро на "Хигия" имат близки пазарни дялове и са достатъчно ефективни и притежават необходимия капацитет да предложат алтернативни доставки, ако тя ограничи снабдяването с медикаменти. КЗК приема, че е нереално "Хигия" да затрудни достъпа на конкурентите си до продуктите на "Актавис", защото те вече не са от една икономическа група. Също така "Хигия" доставя лекарствени средства не само на аптеки "Марешки" и ако престане да работи с останалите, това ще намали пазарния й дял. КЗК приема, че само Марешки въпреки агресивната си ценова политика не би могъл да ограничи достъпа на своите конкуренти до пазара.

И на теория е права. Проблемът обаче е, че браншът сериозно оспорва бизнес похватите на Марешки.

Войната с Марешки

Фармацевтите и техните съсловни организации обвиняват Марешки в нелоялна конкуренция и изкуствено занижени цени с цел печелене на пазарен дял и установяване на монопол. От своя страна той твърди пред "Капитал", че работи с много ниски надценки и настоява и останалите аптеки и дистрибутори да работят така. Фармацевтите пък отбелязват, че дори и Марешки да получава добри условия от производителите заради високи обороти, това не е достатъчно, за да поддържа толкова ниски цени. Представители на сектора дори поискаха разследване за това как работи структурата му и дали си плаща данъци. Отчетите на фирмата сочат, че при минимална работна заплата в сектора от 435 лв. той осигурява служителите си за заплати под 300 лв. Марешки пък заявява, че е изряден данъкоплатец и обвинява конкурентите си, че печелят твърде много. В отговор фармацевтите подадоха сигнали до прокуратурата да се разследва бизнесът на Марешки и обявиха, че не печелят достатъчно, за да се издържат, а броят на аптеките е намалял с 1000 за година заради ниските цени на медикаментите, забавените плащания от здравната каса и намалялата платежоспособност на клиентите.