- Къщата в България е нашата извънградска вила – съобщава артистът. – Там прекарваме лятото с цялото семейство. На брега на морето, недалеч от Варна, в селцето Българево. Просто рай! Редом - девствена пясъчна ивица – заливче между скалите. Собствено море. Напълно прозрачна вода, зеленина... Можеш дори да се къпеш гол. Аз влизах в морето на 26 октомври. Беше достатъчно топло, и водата – топла. Между другото, там имам и мотор – „Кавазаки”. Карам го из планините. Така по-добре усещаш простора и красотата на природата, отколкото, седейки в колата. Разбира се, най-добре е – пеш.
- Сергей Георгиевич, а как избрахте тази къща и това място?
- Можех да избирам между Черна гора и България. Но България е моя отдавнашна любов, още от началото на кариерата ми. Когато бях млад артист, спечелих „Златния Орфей”. И после, българите са народ, който ни е близък по дух, по разбиранията си за живота. Отнасят се добре към руснаците. В България е лесно да се общува – почти няма езикова бариера. Много бързо свикваш с езика и преставаш да се чувстваш чужденец!
Черна гора на пръв поглед може да изглежда по-живописна, но аз не предпочитам затворените планински пространства. България има чудесен климат, екология, море, мила на сърцето ми селска местност.
Избрахме нашия бъдещ дом в България по интернет и първо изпратих там жените. Те се обадиха, бяха в пълен възторг: „Искаме го!” Аз пристигнах, убедих се, че правилно съм избрал и видях редом още две къщи, готови за продан. Изпитах огромно желание да взема и тях… Наложи се да продадем жилището си в центъра на Петербург и да вложим всичко тук. За себе си и за децата. Искам, като поработя още едно известно време активно на сцената, да прекарам старините си в България.
Искаме да заминем час по-скоро. По принцип, вече няколко години, още в началото на април всички заминаваме за България. Единственият проблем е, че оттам ще трябва да летя за концерти в Русия. Но пък е лесно – излезеш сутрин от къщи, през деня – към дванайсет часа, си вече в Москва, свършваш си работата и се връщаш.
- А как стоят нещата с работата в Русия? Настигна ли ви кризата?
- Работа има много. Нашето поколение сме хора активни, всички искат да слушат песните, с които са израснали, които са обичали и слушали в младостта си. А певците, които обслужват това поколение слушатели, останаха много малко. След като си отиде Муслим Магомаев, от мъжете сме буквално пет-шест души: Лешченко, Кобзон, Слава Евдокимов, Ренат Ибрахимов, аз, Едуард Хил. На сто милиона жители. Така че, с всяка година имам все повече и повече работа.
Имам свое студио и това ми позволява да се занимавам с монтаж и снимки. Вече издадох девет DVD диска. Сега представям един огромен проект в памет на Муслим Магомаев. Програмата се нарича „Благодаря ти за всичко”. Там са включени най-добрите му песни.
Подготвям още един диск – с истинско ретро. Четиридесетте – шейсетте години. Тогава имаше много песни, всичките красиви - и досега се търсят. Програмата на гастролите ми е пресметната просто по минути.
- Наложи ли се да променяте нещо в новата къща – по ваш вкус?
- Не. Само сложих сателитна антена – заради нашата телевизия. Интернет вече имаше, така че мога да получавам информация. А интериора не промених нищо. Всичко е много добре направено. Съпругата ми е започнала да променя градината. До нас има хубав разсадник и тя поръчва оттам разсад, храсти, цветя. Чувства се на воля. Вече имаме и близки приятели – съседи.
- Планирате ли изяви пред съотечествениците си, които живеят или пристигат в България?
- Да, и там плановете за работа са големи. Та това е крайбрежие! И важното е, че това, което сега могат да видят моите сънародници е качествен туризъм без цените да са убийствено високи – това е България. Да летиш до Сочи и Адлер е два пъти по-скъпо, отколкото от Москва до Варна! И да почиваш на нашето крайбрежие е по-скъпо. В Каварна съм срещал много руснаци. Особено от южните области. Продали всичко, което имали в Русия, заминали и много добре се чувстват. Вече подготвяме разгърнат план на предстоящите концерти по северното и южното крайбрежие на България. Планирам да работя както в градовете Варна и Бургас, така и по курортните комплекси. Има прекрасни концертни зали с добра акустика и апаратура. Готов съм и да бъда в помощ на благотворителни събития в помощ на деца в неравностойно положение… Искам да бъда полезен.
- С жена си Ала сте заедно вече четиридесет години. Ще споделите ли с нашите читатели рецептата за семейно щастие?
- Всичко е много просто. Има такова понятие – любов. Самата дума, разбира се, е изтъркана от употреба. Но това е рядко природно явление и ако то се случи, не може да изчезне. Чувство, което не може да се определи с думи. Мисля, че браковете, които се рушат – това не е любов, а просто така... Но аз познавам семейства, които по четиридесет – петдесет години са заедно и никога не са се разделяли... Не знам как се получава, но ние живеем в пълно разбирателство и хармония. Именно тази фраза на емоционално ниво отразява живота ни с Ала вече толкова дълго време.
Повече за Сергей Захаров:
Роден е на 1 май 1950 г. в град Николаевка, Украйна, в семейството на военнослужещ. Обича да пее от дете.
От 1972 г. е солист на Държавния естраден оркестър с диригент Леонид Утьосов. От 1973 до 1985 г. е солист на Ленинградския Мюзикхол.
През 1974 г. певецът става лауреат на Международния конкурс „Златният Орфей”. Носител е на най-големите награди от конкурсите в Сопот, Дрезден, Зелена Гура, „Братиславска лира”, „Златен славей” в Буенос Айрес.
Широка популярност носи на Захаров участието му в Музикалния телевизионен филм „Небесни лястовички”.
От 1988 г. е Заслужил артист на Русия, от 1996 г. – Народен артист на Русия.
Женен е, със съпругата си Ала се запознава в Казахстан, още в училище. Има дъщеря Наташа и двама внука.
Неспирно от години е канен на турнета по целия свят и професионалните му ангажименти са разчетени за дълго време напред.