18 август по света се отбелязва като Международен ден на морските фарове. Отбелязва се за първи път в Шотландия през 1994 г. 20 години по-късно над 450 фарове в 50 страни по света подкрепят инициативата, която дава възможност на хората да научат повече за ролята им в осигуряване на безопасността на морския транспорт през вековете.

Съоръженията с форма на кула обозначават морските пътища с помощта на силна светлина. Фаровете се използват за сигнализация за опасни области от сушата, скали на неочаквани места, както и за безопасно навлизане на кораби в пристанищата.

С напредъка на навигационната техника фаровете остават на заден план, като в момента работещите фарове по света са не повече от 1500 и представляват основно туристическа атракция.

Най-старият фар на родния черноморски бряг е Шабленският. 32-метровото кула се извисява в най-източната точка на България. Историците предполагат, че навигационно съоръжение на този бряг е функционирало още през Римската епоха.

Фарът на нос Шабла е най-източната точка на страната. Той е построен по точно копие на прочутия Александрийски фар, но е по-малък от него. Кулата на съоръжението, извисяваща се на височина от 32 метра, е боядисана в два цвята - бяло и червено. Според историците фарът е построен през далечната 1768 г., а официално е бил открит през 1857 г. Светлината му се вижда на 17 мили навътре в морето.

От средата на 1909 г. вече всички морски фарове и навигационни знаци по българското Черноморие са под грижата на българската държава. По това време вече са построени фаровете на н. Шабла, н. Калиакра, н. Галата, н. Емине, о-в Св. Иван, о-в Св. Анастасия, фаровете в Бургас и Варна. В периода 1910 – 1939 г. в България се строят нови фарове в Евксиноград, Маслен нос, н. Св. Атанас, Несебър, Поморие, Царево, Ахтопол, Созопол. През 1928 г. е изготвена програма за модернизиране на всички фарове по нашето Черноморие. Част от тях се стопанисват от ДППИ.