На тържествена церемония президентът и вицепрезидентът на Република България Румен Радев и Илияна Йотова положиха клетва за втория си мандат пред Народното събрание.След церемонията в парламента Негово Светейшество Българският Патриарх Неофит посрещна в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ президента и вицепрезидента и отслужи тържествен молебен по повод предстоящото им встъпване в длъжност, научи Moreto.net.

Текущите кризи, които се изострят и употребяват от задкулисието, не бива да отклоняват вниманието от стратегическите приоритети. Мой дълг като държавен глава е да връщам дневния ред към дългосрочните цели на нацията, далеч отвъд хоризонта на политическите мандати - овладяването на демографската криза; справянето с бедността и неравенствата; повишаването на стандарта и качеството на живот; духовното развитие; гарантирането на суверенитета и сигурността; отстояването на националните интереси и достойнство; утвърждаване на позитивния образ на страната ни навън. Това заяви държавният глава Румен Радев в първото си обръщение към народа и Народното събрание, след като той и Илияна Йотова положиха клетва пред 47-ия парламент за втори мандат като президент и вицепрезидент.

В обръщението си Румен Радев подчерта, че подкрепата на българите за него и Илияна Йотова е най-меродавната оценка за сложните решения, които двамата са взимали по време на първите пет години на "Дондуков" 2. „Първият президентски мандат се случи в драматично време, в което старият, авторитарен модел на управление достигна своя апогей, докато в обществото нарастваше негодуванието от корупцията, беззаконието и пропагандата, на които той се крепеше“, заяви Румен Радев и открои гражданските протести от 2020 г. „срещу едноличната власт, феодализацията по места, схемаджийството, прокурорския чадър над злоупотребите и кривото огледало на медиите, срещу бедността, безпътицата и безправието“. Държавният глава посочи, че очакванията на гражданите от президентската институция далеч са надхвърляли правомощията, които Конституцията й отрежда. „Налагаше се едновременно да катализираме обществената трансформация, но и да бъдем стожер на стабилността в период на остра криза на доверие в политическата класа“, заяви Румен Радев.

По думите на държавния глава, протестите са отприщили процеса по възстановяване на демокрацията и законността, но демонтажът на завещания властови модел ще отнеме време. Като предизвикателства пред обществото през следващите години той определи връщането на доверието в институциите и справяне с партизираната администрация, покварените медии, безнаказаната корупция, злоупотребите с власт и дълбокото социално разслоение. „Наивно е да мислим, че след като повече от десетилетие допуснахме да крепне корупцията и да се шири произволът, от днес за утре ще върнем България в коловоза на правото и демокрацията“, каза от парламентарната трибуна президентът Радев.

В обръщението си държавният глава подчерта, че първото предусловие за успеха на обществото е свободата и достойнството на личността.

„Демокрацията и правовата държава са фундаментът, който трябва да възстановим“, каза Румен Радев.

Той изрази убеденост, че в България е налице „антимафиотски консенсус“, обединяващ огромното болшинство от почтени българи и макар гражданите да са гласували за много и различни партии, са били водени от една надежда: за справедливост и законност.

„Държавата занапред не бива да се управлява през екрана, под масата, по телефона или зад кулисите. Корупцията трябва да бъде съкрушена, за да оцелеем като държава и общество“, подчерта Румен Радев и посочи, че в момента има историческа възможност да върнем България в руслото на закона.

Според президента от това зависят всички други добри намерения, а без укрепване на държавността, страната ни не може да разгърне огромния си потенциал. „Партиите и политиците, които споделят каузата в България да се установи върховенството на правото и здрава и прозрачна медийна среда, да се изгради добре уредена държава с ефективни институции, могат да разчитат на разбирането и подкрепата на президентската институция“, подчерта Румен Радев и отново заяви, че без бърз, решителен пробив в реформата на прокуратурата и съдебната система ще се отвори път за реванш на статуквото.



Президентът призова за ясно изразена политическа воля и конституционни промени, които да не се изчерпват само с ревизия на съдебната власт в посока отговорна и ефективна прокуратура, а да включват и разширяване на гражданското участие в управлението на държавата и засилване на гаранциите за защита на човешките права.

„След три десетилетия от началото на демократичните промени следва да покажем зрялост в убеждението си, че основната конституционна ценност е човекът“, допълни Румен Радев и подчерта, че демокрацията е несъвместима с обществената апатия.

Според президента укрепването на държавността изисква засилени конституционни гаранции за разделението на властите и прозрачен и предвидим законотворчески процес. Време е да се даде и шанс на общините за икономически и социален подем чрез конституционно гарантиране на финансовата децентрализация, апелира държавният глава.

Справянето с демографската катастрофа президентът определи като друга стратегическа цел, за която е необходим консенсус.

„Нацията ни преживява прехода като травма, сравнима с война. Време е за дългосрочни, финансово осигурени политики за намаляване на смъртността, увеличаване на раждаемостта и ограничаване на емиграцията. Благотворителността не може да замести държавната грижа. Пазарът и пиарът не могат да компенсират липсата на работещи социални механизми“, подчерта Румен Радев. Според президента консенсус трябва да се формира и около каузата за просветена и образована нация. „Това е дългосрочна инвестиция, която няма да донесе политически дивидент на нашето поколение държавници и общественици, но е дълг и историческа задача, която не търпи отлагане“, отбеляза Румен Радев. Президентът призова и за промяна на здравния модел към качествено и достъпно здравеопазване, в което здравето на пациента не е стока, а младите лекари и медицински сестри не напускат България.

В обръщението си държавният глава открои необходимостта от ускорена трансформация към нов икономически модел, основан на науката, иновациите, производствата с висока добавена стойност, както и осигуряването на чиста, достъпна и предсказуема енергия. Президентът настоя и за стабилна и предсказуема нормативна среда, защита на собствеността и конкуренцията, насърчаване на предприемчивостта и инвестициите. Румен Радев посочи, че трябва да се осигурява държавна подкрепа за българската култура, на която разчитаме да изгражда духовни ценности и да сплотява нацията.

В обръщението си президентът заяви, че дневният ред на правителството и парламента вече е „обсебен“ от справянето с каскада от кризи и техните социални, икономически и политически последици.

„Оставам отворен за диалог и споделям отговорността за тежки и непопулярни, но необходими решения. Ще продължавам обаче да бъда критичен, когато намирам решенията на законодателната и изпълнителната власт за неправилни“, заяви още в обръщението си към народа и Народното събрание президентът Румен Радев.

Президентът: Външната ни политика трябва да се формулира с консенсус у нас и да се отстоява последователно навън

Както преди пет години, така и днес, стоя на позицията, че в условията на сблъсък на геополитически интереси и растяща конфронтация в нашия регион, ролята на държавния глава не е да екзалтира тревогите и да посочва враг, а да способства за разрешаване на кризите с механизмите на съюзите, в които членуваме. Тези кризи нямат военно решение, а изискват диалог и дипломатически усилия за деескалация. Това заяви държавният глава Румен Радев в обръщението си към народа и Народното събрание, след като той и Илияна Йотова положиха клетва пред 47-ия парламент за втори мандат като президент и вицепрезидент.

Румен Раде посочи като основна задача на държавната политика гарантирането на сигурността в свят, наситен с динамика на геополитическите процеси и комплексен характер на рисковете и заплахите. „Затова и развитието на въоръжените сили винаги е било основен приоритет в ролята ми на върховен главнокомандващ“, допълни президентът. Той посочи необходимостта от общо разбиране, че ангажиментът на държавното ръководство към отбраната не се изчерпва с големите проекти за модернизация. „Модернизацията е непрекъснат процес по изграждане на съвременни отбранителни способности с фокус върху хората в армията, върху иновациите и новите технологии“, заяви Румен Радев. Той подчерта, че развитието на способности и оперативна съвместимост е не само съюзнически дълг, а преди всичко висша отговорност към сигурността на Родината.

„При по-добра подготовка и политическа воля, договорите за индустриално сътрудничество могат да предоставят по-добри възможности както за въоръжените сили, така и за икономиката – и то в областта на високите технологии“, допълни държавният глава

Президентът отбеляза, че през целия си мандат с вицепрезидента Илияна Йотова са отстоявали убеждението, че България трябва да води проактивна външна политика, неотклонно следвайки националния интерес. „Балансираният и прагматичен подход, аргументираното формулиране на позициите, както и отвореният диалог, допринесоха България да продължи да се утвърждава като предсказуем и желан партньор и съюзник, който може да генерира перспективни идеи, да търси прагматични решения, да допринася за стабилността и устойчивото развитие“, каза от парламентарната трибуна държавният глава.

Президентът отбеляза консенсуса в обществото ни за европейската принадлежност на България и отбеляза, че гласът на България трябва да отеква силно в дебата за бъдещето на Европа, за нейната стратегическата автономност и сигурност. Държавният глава посочи, че в рамките на НАТО е призовал алиансът да търси механизми, за да не се превръща в съюз между производители и купувачи на отбранителни продукти, а да се утвърждава като съюз между партньори, които заедно развиват отбранителни способности чрез интеграция на научно-изследователската дейност и съвместно производство. „Вярвам, че България ще продължи да бъде активен участник в този процес и ще работи за интегриране на нашите научни звена и иновативни компании в инициативата“, каза президентът.

„Отново ще заявя, че външната ни политика трябва да се формулира у нас с консенсус между институциите и да се отстоява последователно навън“, каза държавният глава и открои като пример отношенията на страната ни с Република Северна Македония.

„Предложеният от правителството многопистов подход в отношенията с нашите съседи има потенциал да динамизира диалога, да укрепи доверието и трябва да бъде подкрепен. Той обаче не бива да оставя на заден план проблемите, свързани с правата на нашите сънародници и общото историческо и културно минало“, изтъкна Румен Радев.

„Аз съм сред българските политици, които желаят да видят час по-скоро Република Северна Македония в ЕС. Тъкмо затова трябва да помогнем на нашите братя да преодолеят по-бързо идеологемите от тоталитарното минало и да постигнат критериите за членство. Като отговорен член на ЕС, България трябва да интегрира в него партньори, а не проблеми“, посочи президентът.



Държавният глава посочи, че активно е работил за икономизацията на външната политика, която може да даде много по-добри резултати, ако се постигне по-ефективна координация между институциите и се преодолее липсата на проектна готовност във важни инвестиционни направления. Румен Радев заяви, че през годините на мандата се е укрепило стратегическото партньорство със САЩ, възстановен е диалогът с Русия на най-високо политическо ниво след десетилетно прекъсване, отношенията ни с Китай са издигнати на ниво стратегическо партньорство, задълбочени са връзките с редица държави отвъд европейското пространство.

„От началото на мандата с Илияна Йотова използвахме всеки възможен повод за разширяване на българското културно пространство и за отстояване на нашите достижения“, каза още президентът и допълни, че ще продължи още по-активно тази политика на фона на зачестилите посегателства върху българската култура и история.