Д-р Светлозар Василев е психиатър и един от първите психоаналитици в България. Докторската му дисертация е върху епидемиологията на психичните разстройства. Преподавал е в НБУ от 1995 г, където води курсове в областта на психоанализата, човешките отношения, емоционалното развитие и психопатологията.

Темата за това как се отразява социалната изолация на хората с нужда от специализирана консултация с психоаналитик, -терапевт или с психиатър ни провокира да потърсим неговото експертно мнение.

Специално за Moreto.net той отговори на няколко въпроса, които да са от полза както на тези хора, така и на техните близки, а и на всички нас, като общество.



- Д-р Василев, като психоаналитик вие консултирате хора със специфична нужда от подкрепа. В момента се намираме в състояние на карантина и хората са социално изолирани. Как се отразява на пациентите нарушаването на обичайния ритъм на общуване лекар-пациент в такива обстоятелства?

В България сме в самото начало на карантината и промените във всекидневието и работния режим са едва от няколко дни. Впечатленията ми, а и мнението на широк кръг колеги от цял свят, с които съм в контакт, благодарение на новосъздаден форум на Международната психоаналитична асоциация, са, че пациентите реагират забележително добре. Не наблюдаваме влошаване на състоянието, нито епидемия от рецидиви на психични разстройства.

Разбира се, всички мои пациенти, а и аз самият съм разтревожен от случващото се. Работата от къщи, промяната на навиците, нарушаването на границите между професия и личен живот, са напрягащи за всички. Най-общото и често усещане е за несигурност и обърканост от случващото се. Мисля, че трябва да се подготвим да толерираме несигурността за дълъг период от време, да не изпадаме в паника, да изградим умерен баланс между грижите за нашето собствено здраве и това на околните и икономическите ни интереси. Рецесия ще има, както и сериозни случаи, изискващи интензивни грижи.

Основната промяна е, че с част от регулярните си пациенти сме преминали към терапия онлайн, тоест в уговорения ден и час провеждаме сесия, но не лице в лице или на кушетка, а по скайп. Опитът до тук е, че онлайн терапията е работещ метод, който предоставя възможност да не се прекъсва процеса дори в условия на световна пандемия. Има и ограничения разбира се – личният контакт е от огромно значение за терапевтичната връзка, особено в психоанализата, но за част от пациентите това е достатъчно добра възможност.



- За кои психични заболявания/състояния социалната изолация е най-опасна или може да нанесе най-тежки вреди? Какво бихте посъветвали тях, техните близки?

За хората с тежки психични разстройства – това са психозите и сериозните личностови разстройства. Но всеки реагира индивидуално и реакциите зависят не само от психиатричния проблем, а и от личността на човека и наличието на подкрепяща среда. Най-трудно е за тези, които живеят сами.

Съветът ми е прост, но нелек за изпълнение – фокусът ни сега трябва да е върху приоритетите. А те са да поддържаме до колкото е възможно хармонични отношения в семейството, с близките и колегите си. Сега не е моментът малките различия и конфликти да ни разделят и отдалечават един от друг. Препоръчвам на всички да оставят тяхното решаване за по-късен момент, сега трябва да сме солидарни и да се подкрепяме.

Второто важно нещо е да поддържаме рутината на всекидневните навици – отново доколкото е възможно, но е важно да работим, да спим същия брой часове, да се храним добре, да почиваме. Нищо не ни пречи да се разхождаме, да правим екскурзии в планината или парка за да се отпуснем и заредим.



- Относително е за всеки конкретен случай, но в обстоятелства на изолация как би следвало хората да се отнасят към своите близки, които имат нужда от специализирана помощ, а не могат да я получат, кого да потърсят?

Специалистите, които обичайно ползват. Всички лекари и психотерапевти са на разположение, голяма част от проблемите могат да бъдат решени по телефона и често пъти личен контакт лице в лице не е наложителен. За спешните случаи има спешни отделения и лечебни заведения, които няма да прекратят работа в условията на криза.



- Вие сте един от основателите на проекта „Психоанализа и кино“. Как може киното, изкуството по-общо да помогне на всеки да се справи с тревожността, паник атаките, чувството за изолация, депресивните настроения, фрустрацията от наложените мерки и т.н.?

Сигурен съм, че може да допринесе много. Има чудесни филми, които можем да гледаме сами или със семейството си, а след това да обсъдим. Същото е с книгите, а много световни музеи осигуряват достъп онлайн. Ние от екипа на „Психоанализа и кино“ организираме публични прожекции и дискусии вече 10 години. Сега това не е възможно и двете ни събития в рамките на София филм фест са отменени, както е и целият фестивал, но обсъжданията и размяната на информация продължава в едноименния форум във Фейсбук, в който има над 4 000 члена. През последната седмица не сме активни, но ако изолацията продължи няколко месеца, всички ще трябва да свикнем и да се върнем към обичайните си интереси и хобита. Убеден съм, че принадлежността към общности от съмишленици е от изключително значение за психичното ни здраве.

Трябва да използваме естествените ресурси, с които разполагаме. Най-важният измежду тях сме ние самите, а на второ място нашите семейства и общностите, към които принадлежим. Семействата в момента са изложени на голям стрес, заради общата тревожност в целия свят и необичайните условия, в които живеем. Всички трябва едновременно да поддържаме ролята си на съпрузи, родители и деца на нашите собствени родители, като в същото време да реорганизираме всекидневието си.

Част от нас работят от вкъщи и това налага да имат лично пространство, за да могат да извършват професионалните си задължения, но в същото време имат бебета или малки деца, които не се съобразяват с нашите нужди. Част от семействата са разделени, близките ни са извън България и се тревожим за тях. В цял свят се забелязва, че младежите на възраст 16 до около 30 години подценяват риска от инфекция и въпреки че не ходят в училище или не посещават университет продължават да се събират на големи групи „защото за тях няма риск“. С тях трябва да сме внимателни и същевременно твърди.

Така че пак ще обърна внимание – основният ни приоритет сега е да издържим, да се подготвим да понасяме несигурност и тревога за дълъг период от време. Затова трябва да се подкрепяме, да оставим противоречията на заден план и да се посветим на важните въпроси – максимална хармония в нас и с другите и постигане на баланс между здравните и икономически интереси.

Не бих препоръчал „Пир по време на чума“, нека е „Любов по време на холера“.