170 хиляди млади хора от 18 до 29-годишна възраст не работят и не учат. Статистиката е на Министерството на труда и социалната политика

По данни на Евростат броят на младите хора в България, които не учат и не работят, е 220 хиляди. Те представляват 21% от младите хора у нас. По тази статистика страната ни се нарежда на трето място сред страните в Европа - след Гърция, Италия. Най-малък е броят на неактивните млади хора в Швеция и Холандия.

Семейните ценности влияят при формирането на трудовите навици на младите хора, смята Томчо Томов, директор на Националния център за оценка на компетенциите към Българската стопанска камара.

"Това е на първо място семейството, обкръжението. Също не толкова маловажно е образованието. Голяма част - коло 56 -70% близо от тези хора са без образование, без квалификация. Около 20% са неграмотни", коментира Томов в предаването "Хоризонт до обед".

Около 30% от безработните млади хора са от ромски произход.

"Преобладаващата част са в селата, в малки населени места. Тези хора нямат възможности, те изобщо нямат трудови навици, отношение, изградено, към труда. Те не са сигурни, че ако влагат усилия, ще постигнат. Те разглеждат живота като една даденост, която те предопределя, поставя на едно определено място, а не трябва да търсиш ти възможности за усъвършенстване", допълни експертът.

Част от безработните млади хора получават доходи от родителите си, които работят в чужбина. Някои от тях работят сезонно без трудови договори.

Поради спецификата на професионалните направления в университетите има струпване на висшисти в сфери, в които не се търсят кадри и същевременно недостиг на специалисти за други икономически дейности. Около 40% от българите с висше образование не работят по специалността, която са завършили.

Има теория, според която ако родителите са постигнали яснота какво искат да правят на 18-годишна възраст, то при децата им това се случва на 29 години. Тази теория обяснява онова, което за по-възрастните поколения изглежда като пасивност и демотивация, коментира психологът доц. д-р Маргарита Бакрачева.

Ускорената динамика в сравнение с всеки един предишен исторически период има две измерения, посочи доц. Бакрачева.

„Едното измерение е в прекалено многото избори. Доколкото ние имахме възможност да избираме грубо между 30 университета и 5 държави, в които да се реализираме, в момента младежите нямат такова ограничение. Те имат стотици хиляди избори във всяко едно нещо, което удължава периода – на тях им е необходимо малко повече време да се ориентират в тези толкова много възможности.“

"Наистина това е един период, който се отразява не само на тях, но и на всички останали поколения, тъй като това променя в известна степен и картината какво може да очакваме, когато те завършат училище, университет - дали са достатъчно стабилни в избора си и дали няма да започнат нещо друго да правят", допълни Бакрачева.

Притеснението „дъщеря ми/синът ми стана на 30 и още не знае какво иска да прави“ се отразява на цялото общество, подчерта специалистът.

Според специалистите професионалната ни идентичност обяснява около 60 на сто от общата ни идентичност. Мотивацията се дели на външна и вътрешна. Външната идва от средата, вътрешната доц. Бакрачева оприличава на крехко цвете, за което трябва да се грижим, защото е по-важната част от мотивационната верига.

"Нещо може да ни е интересно, обаче когато не е подплатено с достатъчно финанси или възможности да се развиваме - тоест ако няма външните стимули, няма как да поддържаме вътрешната мотивация, колкото и прозаично да звучи. От друга страна пък, ако има прекалено много външни стимули, тогава вътрешната мотивация отново страда", поясни Маргарита Бакрачева.