Въпреки, че Трети март се отбелязва като национален празник на България от почти 30 години, все още битуват споровете дали точно тази е историческата дата, достойна да бъде символ и празник на нацията ни.
Несъмнено, Руско-турската война от 1877-1878 г. и последствията от нея са плод на интересите на Великите сили от ХIX век – Великобритания, Австро-Унгария, Русия, Франция, Германия и Италия. Четири месеца след подписването на Санстефанския мир, на Берлинския конгрес в средата на 1878 г., те преразглеждат клаузите му и разделят България, като отнемат и част от изконни нейни територии, в полза на съседни държави.
Именно тези обстоятелства карат мнозина българи и днес да застъпват тезата, че като национален празник трябва да се чества или датата на Съединението на България или обявяването на Независимостта. Аргументите са, че и двете събития са плод на изцяло български усилия и в тях няма каквато и да било външна намеса. И все пак, не бива да пропускаме факта, че без Освобождение нямаше да има нито Съединение, нито Независимост.
Всъщност, Денят на освобождението на България се чества за първи път на 19 февруари 1879 г. (на 3 март от 1917 г., след въвеждането на Григорианския календар през 1916 г.) в старата ни столица Търново, а от 1888 г. до края на Втората световна война се празнува като Ден на освобождението на България от османско владичество. В продължение на години след това празникът е неглижиран. Едва през 1978 г., по повод 100-годишнината от Освобождението, денят е отбелязан еднократно. Десет години по-късно е обявен за официален, а от 1991 г. го честваме като национален празник.
Какво означава за нас, съвременните българи, Трети март? Доколко вникваме в същината на тази дата?
За да си отговорим, трябва да се върнем години назад и да усетим настроенията на XIXвек. За Балканите това е преломен период – на въстания и борби за независимост. Ехото на националните течения и идеологии, набрали сила в Европа, намират отзвук и в Османската империя. Подобно на други балкански народи преди нея, и България поема път към свободата. Националноосвободителното движение достига своята „Голгота“ през 1876 г. Преждевременно избухналото Априлско въстание е потушено и удавено в кръв. Жертвите обаче не са напразни. Пробуждането сред българите е вече факт.
След този опит за революция, Европа приковава вниманието си към Балканите отново, но вече на масата е поставен и българският въпрос.
Русия, която дълго лелее своя реванш след Кримската война (1853-1856), решава да атакува отслабената Османска империя. На 24 април 1877 г. дванайсетата поред руско-турска война започва.
След устремното форсиране на Дунава и неуспешното преминаване на юг от Балкана, се затяга обсадата на град Плевен. Битката продължава пет месеца. Героичната отбрана на връх Шипка, с участието на българското опълчение, дава нужното време за прелома при Плевен. Следва смелото и епично зимно преминаване на старопланинските проходи, което изненадва османската армия. Руските сили превземат Одрин, излизат на Мраморно море и демонстрират желание да влязат в имперската столица.
На 3 март 1878 година (19 февруари стар стил) е подписан предварителният Санстефански мир. България получава мимолетно национално обединение. Последвалият Берлински конгрес е една съвсем друга реалност, предопределена от договорките между Великите сили. Но тя отваря и страницата на борбите за национално обединение. Ето защо, Трети март не бива да се свежда единствено до края на Руско-турската война, в която българите имат ограничено участие. Трети март е датата, на която историята отрежда прераждането на българската свобода. Изминат е тягостният, но и героичен петвековен път към формирането на третата българска държава. Път, който минава през няколко крайъгълни камъка на Възраждането – започвайки от Паисий Хиленадрски и неговата „История Славянобългарска“, преминавайки през борбите за църковна независимост и българско образование, достигайки до делото на Васил Левски и Априлското въстание и до прякото им продължение – Освободителната война. Въпреки разнопосочната намеса на Великите сили, целият път към свободата сме го извървели сами. Всяка една от крачките по този път ни е водила все по-близо и по-близо до Трети март. Това е датата, която поставя новото начало на България и води до поемането по друг, не по-малко трънлив път, изпълнен отново с изпитания, неволи, но и с немалко успехи.
Затова, поглеждайки назад в историята, нека оценим по достойнство саможертвата на героите и силата на българския дух! И да си дадем сметка, че бъдещето на България зависи от нас самите.




Коментари














Още по-достъпно пазаруване в Lidl през януари
НАП се прицели в цените на паркингите
Почетното консулство на Израел в Бургас се премества във Варна
Русия е изстреляла хиперзвуковия "Орешник" по цел в Украйна
Машините за билети в автобусите във Варна вече връщат ресто
Ваксинацията срещу варицела става задължителна от юли
Седмицата във Варна в снимки
145 години от основаването на Морското училище
Руски опозиционен журналист беше открит мъртъв във Франция
Цените на жилищата в ЕС растат по-бързо от наемите
Тръмп: Водя се от собствения си морал. Нямам нужда от международно право
Аварии оставят без вода няколко района във Варна
Украйна иска спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН заради руски удар с "Орешник"
15 млн. евро ще струва на България домакинството на старта на Giro d'Italia 2026
Отстранени паднали и опасни дървета във Варна след силния вятър
OpenAI стартира ChatGPT Health в САЩ
Продължава кастрацията на улични котки във Варна до изчерпване на предвидените средства
Google внедрява нови AI функции в Gmail, превръща го в личен асистент
Община Варна предприема мерки в подкрепа на хора без подслон
Млад варненец влиза зад решетките за кражба на лаптоп от стая за свиждане в затвора
Прогноза за времето - 9 януари













RSS Новини