В една от своите творби, Вазов изразява възхищението си от природните красоти на Варна. Поетът отсяда за първи път в някогашния Гранд хотел "Русия", в който днес се помещава бившата софийска банка на ул. "Преслав", построена през 1922 година от архитект Дабко Дабков. Мястото крие толкова много история. Именно там Вазов е създал пътеписът "Един наш черноморски бисер".
Произведението е написано през 1890 година, но излиза на бял свят едва на 1-ви септември 1901 година в софийския вестник "Мир". В него патриархът на българската литература разказва как се опитва да намери Морската градина.
"Да, бисер рядък, неоценен прилично от нас, пренебрегнат доскоро, даже не наш. От памтивека - още от Аспаруха, който пръв го превзе от византийците, тоя български град Варна, така чудесно кацнал на черноморския бряг, над зелените талази, е бил чужд град, с физиономия чужда, с интереси чужди, с душа чужда.
И българинът, който пръв път посещава Варна, под влиянието на първото впечатление ще си каже поразен и наскърбен:
- Това на е български град, тук няма българи!
Това си казах и аз в първия ден, когато излязох да се поразходя из Варна, след като оставих чантата си в хотел "Росия". Тоя хотел, въпреки името си, нямаше нищо руско, ни славянско, ни българско. Домакинът е маджарин, и булката е също, което й се прощаваше за вкусните ястиета, що готвеше; слугите гърци, келнерицата немкиня, гостите на трапезата гърци и италианци!
Реших най-напред да посетя тъй хвалената морска градина. Улицата, магазините, дюкяните имаха български надписи, но когато попитвах хората у тях за пътя до градината, отговаряше ми се на турски, на гръцки или на непонятен български език, като ми сочеха посоката, из която да вървя...
Приморската градина е наистина едно възхитително място въз високия бряг. Добре утъпкани, чисти, сенчести алеи лъкатушат из зеления шумак на акациите. Морето на изток, широко, равно, светло се синее с бръчкавата си повърхност и се дели от небето чрез една права сребриста черта в кръгозора. То ми праща своя прохладен лъх, а аз моите възхитени поздрави, на него, българското Черно море, което лиже българския бряг, което пръв път съзирах, пленен, като пред вълшебно видение... Сядам на кьошка, надвиснал на стръмния бряг, и пия с наслада кафето си, донесено от бюфета, като пиех с очи морската картина.
Долу под мене са морските бани, които нямат още къпачи - къпалния сезон не е дошел още. Вълните там са прозрачни като кристал и в дъното се видят ясно морските камъчета и тъмните водорасли; брегът на север, във вид на горист полукръг, се изкроява в морето и свършва с шумест нос, дето в зеленината се гуши, невиден оттук, разкошния Евксиноград. На юг полукръгът, поразширен, се свършва с друг нос, гол, в морето: Галата. Една залутана в синия шир лодка стои неподвижна с бялото си платно, прилична на голяма белоснежна птица... Но морето, колко е то хубаво! Това море е красотата, славата, величието на Варна. Гледаш и не можеш да се нагледаш на тия светли преливи на шаровете, нежните им неуловими тонове, хармоничният простор и пълнота на тайната стихия, тихият радостен лазур, размесен със смарагдови пояси и лъскаво- сребристи реки от светлина, гледка, която би внушила Байрону най-възторжените песни, що е извлякло от лирата му елинското море...
Уви. Варна не е била честита с някой Байрон, който да прослави морската й красота. Само покойният Шишков я прослави в стихове, които я опозориха:
Ой Варна, Варна,
столица стара,
близо Каварна
ти се докара!
Пхюй, каква непозволителна плоскост! Да му се не види "Каварната"! До каква нелепост съблазънта на ритмата може да докара и един почтен човек!...
Надвечер алеите се пълнят с върволица кавалери и модно накичени дами. Красният пол тук е действително красен. Какви черни очи, изразителни физиономии и страстност в движенията си имат тия гагаузки! Аз познах потомките на ония куманки, които упленяваха ума на нашите царе и стаяха български царици... А може би те са гъркини?
За да видиш българската Варна, новата Варна, трябва да се отдалечиш от морето и да се изкачиш на гърба на ръта, който дели морето от Девненското езеро. По тоя рът са българските махали с новите трикатни, хубави къщи, с огромното здание на девическата гимназия, със съборната черкова в руско-германски стил, с кокетния военен клуб, с библиотеката, с държавни учреждения, с прави улици и широки мегдани, с една малка, но уредена градска градина. Две прекрасни, постлани с камъни улици, обточени с добри плочници, турят Варна по-високо в това отношение от столицата. Но всичко това има още печата на началото си, на недостроеност: доста пусти пространства стоят още. Сега се строи пристанището, в него е върховната надежда на бъдещата българска Марсилия....
Година след смъртта на Вазов, през 1922-та по случай 50 години от неговата творческа дейност, варненци издигат паметник на поета в Морската градина, отправил взор и днес към Галата и Черно море.




Стара Варна разкрива: Фалшиво мляко и оцветени храни още през 1927 година
Коментари


Виж всички 6 коментара














Жълт код във Варна: Институциите призовават за повишено внимание
Ще има ли Варна нова билетна система за градския транспорт?
Без вода днес във Варна
САЩ се изтеглят от 66 международни организации по нареждане на Тръмп
Съдът спря задачите по природни науки в интегралния изпит по математика в 7. клас
Над 40 000 младежи ще пътуват безплатно в Европа за 40-ата годишнина на Шенген
МФ: Двойното обращение на лев и евро приключва на 31 януари и няма да се удължава
Собственикът на „Кайрос“ възстанови всички разходи по изтеглянето на кораба
АПИ с предупреждение към шофьорите заради очакваното влошаване на времето
Прогноза за времето - 8 януари
Празнуваме Бабинден по нов стил
Ивановден – празник на свети Йоан Кръстител и българските обичаи
Без ток днес във Варненска област...
Фериботът в Белослав с разреден график днес заради силния вятър
България с 19 квоти за олимпийските игри в Милано-Кортина
Нов голям български успех във волейбола, юношите ни са на европейски финали
Президентът отличи трима български морски офицери
Над 260 машини почистват пътищата в районите със снеговалеж
Смарид, морска хиена и ивичеста каракуда навлизат в Черно море
Двама души получиха шанс за нов живот след донорство на органи
Варненската писателка Анна Палазова с престижна номинация за най-добра фантастична книга на годината





RSS Новини