Един от най-големите български бойни кораби е полученият през 1950 г. от СССР ескадрен миноносец „Георги Димитров“ (бивш „Озорной“), припомнят от Военноморският музей във Варна. Корабът е заложен на стапел на 20 ноември 1939 г. в завод „61 комунари“ в гр. Николаев по проект 30 с главен конструктор А. М. Юновидов. На 25 декември 1940 г. корабът е спуснат на вода, но е завършен след Втората световна война и на 25 февруари 1949 г. е зачислен в състава на Краснознаменния черноморски флот на СССР.

Корабът има следните тактико - технически характеристики: водоизместване 2016 т. (стандартно), 2864 т. (пълно); дължина – 117 м, широчина – 11,6 м, газене – 4,3 м. Има две парни турбини с обща мощност 54 000 к. с. (проектирани под ръководството на главния конструктор на завод „Киров“ – българина Яким Якимов) и четири водотръбни котела, които осигуряват максимална скорост от 37,5 възела. Далечината на плаване е 3500 морски мили със скорост 15,5 възела. Екипажът се състои от 302 души. Корабът е въоръжен с две двустволни 130 мм артилерийски установки тип Б-2-ЛМ, една двустволна 85 мм зенитна артилерийска установка тип 92-К, шест 37 мм зенитни артилерийски установки тип 70 К, две двустволни 12,7 мм картечници, два тритръбни 533 мм торпедни апарати за противокорабни торпеда, два бомбомета тип БМБ-1 с 12 дълбоководни бомби. На палубата има минни пътища за 52 мини тип КБ, КРАБ или 60 минни защитника тип МЗ-26. Радиотехническото въоръжение се състои от РЛС „ГЮЙС-4Н“, АРЛС „РЕДАН-2“, АРЛС „ВИМПЕЛ-2“ и ХАС „ТАМИР-5Н“.

След провеждането на държавните изпитания през 1949 г. е решено „Озорной“ да бъде предаден на България за замяна на авариралия ескадрен миноносец „Железняков“. На 20 февруари 1950 г. корабът е приет и е вдигнат военноморският флаг на Народна Република България. На 23 февруари 1950 г. пристига във Варна и му е присвоено името „Георги Димитров“. Официално е зачислен в състава на българските ВМС на 18 април 1950 г. Първоначално за командир на кораба е определен капитан ІІ ранг Хр. Кукенски, който скоро е заменен с капитан ІІ ранг Иван Добрев. След него последователно командири са капитан II ранг Петър Калчев, капитан III ранг Тодор Тумбев и капитан III ранг Петър Чакъров. Корабът участва във всички големи учения на флота и армията през петдесетте години на миналия век и провежда девет задгранични похода. С него от 21 до 31 януари 1957 г. под флага на командващия флота контраадмирал Бранимир Орманов правителствена делегация, водена от министър-председателя Антон Югов, плава до Албания.

През 1958 – 1959 г. корабът осъществява щурмански походи по маршрутите Варна – Одеса и Констанца – Одеса. Предвиждано е през 1961 г. „Георги Димитров“ да бъде ремонтиран и модернизиран, но Съветският съюз отказва ремонта и на 30 септември 1960 г. корабът извършва последното си плаване като учебен артилерийски кораб на Военноморското училище, след което е бракуван.