Китайският Ухан е напълно изолиран: заради коронавируса никой не може да напуска 11-милионния град, военните са блокирали летища и гари, общественият транспорт не работи. Пред ДВ очевидец разказва какво се случва там.

Гайоз Цуцунашвили, който е лектор към Германската служба за академичен обмен DAAD, преподава в университета в Ухан. Той е бил в града, когато се разчува за появата на новия опасен коронавирус. Преди забраната за влизане и излизане от Ухан, въведена от китайските власти на 23 януари, Цуцунашвили успява да замине със съпругата си и с двегодишния им син за Австралия. Но продължава да поддържа връзка с приятели и колеги, останали в Ухан. Ето какво разказва преподавателят в интервю за Дойче Веле:

Как разбрахте за появата на коронавируса? И как реагираха на тази информация жителите на града?

Цуцунашвили:Разбрах за вируса от социалните мрежи още на 31 декември. Същия ден една от моите студентки ми разказа, че в Китай се е появила опасна болест. На 1 януари информацията стана официална, закриха рибния пазар, който вероятно е бил източникът на вируса. Истината е, че в началото хората не се отнесоха сериозно към проблема, животът си течеше както преди. Не забелязах големи промени.

Каква беше Вашата реакция? Изплашихте ли се?

Цуцунашвили: Беше малко страшно. Веднага се сетих, че преди няколко години имаше подобна ситуация в южен Китай. Затова, разбира се, се изплаших. С течение на времето ситуацията с коронавируса се изостряше все повече. И в даден момент осъзнах, че положението е наистина сериозно.

Колко подробна беше информацията за случващото се, предоставена от властите?

Цуцунашвили: В самото начало нямаше подробна информация. Беше известно например, че са пристигнали хора от Пекин, закрили са пазара и са дезинфекцирали района. Това го съобщиха. Но нямах чувството, че съм добре информиран.

Кога напуснахте Ухан?

Цуцунашвили: Преди близо седмица. Като преподавател в университета имам определени задължения. Освен това от Министерството на външните работи не дойдоха предупреждения, че трябва незабавно да напуснем страната. Направих всичко възможно, за да уредя нещата си максимално бързо, след което отлетяхме за Австралия.

За съжаление, в Ухан останаха много германски граждани. Постоянно съм във връзка с тях. Направих списък и го изпратих в германското посолство в Пекин - те искаха да разполагат с имената и координатите на германците, останали в Ухан. Много от приятелите ми напуснаха града, но там все още има около 30 германски граждани. Единият има висока температура, болен е. Той е под лекарско наблюдение, но не е ясно дали е заразен именно с новия вирус.