На 27 януари 1945 година съветските войски освобождават концентрационния лагер Аушвиц. И се натъкват на нещо невъобразимо: най-голямата фабрика за индустриално изтребление на хора.

Какво се крие зад понятието "Аушвиц" като исторически факти и цифри?

1. Град Освиенцим (Аушвиц на немски)

Дълго преди името да добие известност покрай германския концентрационен лагер, историята на град Освиенцим е пълна с обрати - той ту е част от Австрия, ту от кралство Бохемия, принадлежал е също към Прусия, след което - отново към Полша. Когато през 1900-та година в града е построена железопътна гара, започва и неговият икономически подем. Повява се нужда от подслон за много от сезонните работници от околните промишлени райони на Горна Силезия и Бохемия. Издигнати са нови къщи и дървени бараки. Впоследствие те формират базата на националсоциалистическия лагер Аушвиц.

Скоро след избухването на войната през септември 1939 г. Освиенцим е окупиран от Вермахта и е анексиран от Германския райх. През 1940-та СС под ръководството на Хайнрих Химлер бързо и без допълнителни строежи превръща района в лагер, наречен Аушвиц I. По-късно към този основен лагер се добавя и огромната площ на лагера за унищожение Аушвиц-Биркенау (Аушвиц II).

2. Еврейското население

Преди Втората световна война близо половината от 14-те хиляди живели на Освиенцим са евреи. Еврейската общност там е била толкова голяма, благодарение на масовия приток на мигранти. Броят на хората с германски произход в града е бил незначителен. Това рязко се променя след нахлуването на хитлеровите войски в Полша на 1 септември 1939-та и военната окупация на страната.

Еврейското население е подложено на етническо „прочистване" от страна на нацистите, за да освободи място за прехвърлените в района германци. Останалите в Освиенцим полски евреи живеят в началото като компактна група в старата част на града и са изолирани от другите жители. Мнозина от тях са използвани от 1940-та нататък от СС като евтина работна ръка при строителството на лагера.

3. Стратегически възел

Освиенцим е разположен на стратегически изгоден за нацистите железопътен възел на изток: точно там се пресичат южните жп-линии от Прага и Виена с тези от Берлин, Варшава и северните индустриални райони на Силезия. Планиращите щабове на СС и главната служба по сигурността в Берлин намират на това място всички предпоставки за планираните масови превози от "Стария Райх" - т.е. от германските земи в границите от 1937 година.

Отговорен за бързото превозване на депортираните към лагера за унищожение е оберщурмбанфюрерът от СС Адолф Айхман. Той е сред хората, подготвили документите за печално известната Конференция от Ванзее, състояла се на 20 януари 1942 год. Именно там е прието решението за „окончателното решение на еврейския въпрос“ – на практика това е планът за извършване на геноцид над еврейското население в Европа.

4. Системата от лагери

След Дахау (първия лагер, създаден през 1933 година), Заксенхаузен, Бухенвалд, Флосенбюрг, Маутхаузен и женския лагер Равенсбрюк, Аушвиц е седмият концентрационен лагер, организиран от нацистите. Той е и най-големият. След заключенията на конференцията от Ванзее през пролетта на 1942 година Аушвиц става място за системно изтребление на хора с невъобразими мащаби.

5. Фабриката на смъртта

През пролетта на 1943 година строителното ръководство на разширения комплекс Аушвиц-Биркенау пуска в експлоатация допълнителни пещи в новоизградените крематориуми. СС изпробва действието им върху един от докараните конвои с депортирани: 1100 мъже, жени и деца са отровени в газовата камера с химикала "Циклон Б", а след мъчителната им смърт са изгорени. Техният прах - както и този на по-късно избитите лагерници и депортирани - е разпръснат над околните езера.

Строителният ръководител на Аушвиц, оберщурмбанфюрерът от СС Карл Бишоф, докладва на Берлин следното: "Отсега нататък вече ще могат да се изгарят по 4756 трупа в рамките на 24 часа". За да се ускори селекцията на хората след пристигането на конвоите, Биркенау е построена рампа с три коловоза, която може да се види и днес. Над две трети от пристигащите там хора - предимно възрастните, болните, жените и малките деца, са изпращани в газовите камери веднага.

6. Броят на жертвите

Има различни данни за броя на загиналите в Аушвиц. Преценките на учените са, че става дума за над пет милиона души. Съвсем малка част от затворниците са оцелели.

По данни от мемориалния комплекс в бившия лагер Аушвиц-Биркенау загиналите са най-малко 1,1 милиона души. 90% от тях са били евреи - предимно от Унгария, Полша, Италия, Белгия, Франция, Нидерландия, Гърция, Хърватия, Съветския съюз, Австрия и Германия. Ликвидирани са били и множество роми, хомосексуални, католици и привърженици на „Свидетелите на Йехова", както и хора с увреждания и политически противници на нацисткия режим.

7. Освобождаването на концлагеристите

Когато на 27 януари 1945 година Червената армия стига района на лагера, войниците се натъкват на зловеща картина: оцелели са само около 7 000 души - изнемощели, смъртно болни концлагеристи, 500 от които - деца. Малцина можели да стоят прави, повечето лежали апатично на земята.

В края на януари СС спешно опразва лагера и се опитва да прикрие следите на своите престъпления: папки, досиета, смъртни актове - повечето документи бързо са изгорени, запазена е само малка част от тях и снимки. Голямата част от лагерните бараки, газовите камери и крематориумите са взривени.

8. Мемориалът Аушвиц-Биркенау

В началото на 1946-та съветските окупационните власти предават бившия лагерен комплекс на полската държава. По инициатива на бивши концлагеристи през 1947 година е основан "Държавният музей Аушвиц-Биркенау" като мемориал - с решение на полския парламент. Първата изложба е направена в сътрудничество с израелския мемориал на Холокоста Яд Вашем. Още първата година мемориалът е посетен от 170 000 души, в последните години ежегодно идват над два милиона. От 1979 година насам Аушвиц-Биркенау е в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.

9. Ден в памет на Холокоста

На 27 януари по традиция се почита паметта на жертвите от концентрационния лагер Аушвиц. От 2005 година насам на същата дата се отбелязва Международният ден в памет на жертвите от Холокоста.