Българското здравеопазване кърви: лекари и медицински сестри масово напускат страната. На много места, особено в провинцията, вече няма кой да лекува хората, се казва в репортаж на Euronews, цитирани от Дойче Веле

Пред Центъра за спешна медицинска помощ в София са строени чисто нови линейки. Европейският съюз е вложил много средства в българската медицинска инфраструктура. Но проблемът не е в машините – се казва в сайта на Еuronews – онова, което не достига, са хората. Три четвърти от бъдещите лекари в България искат да заминат, сочи една анкета сред студенти-медици. Най-предпочитаните от тях места за работа и живот са Германия, Австрия и скандинавските страни.

Лекарката от Центъра за спешна помощ Кристина Манчева още като дете искала да стане лекарка. Тя е една от онези, които са решили да останат в страната. "Основният проблем е в недостига на квалифицирани медицински кадри във всички области, и най-вече в спешната помощ. Има огромна нужда от повече хора. Разполагаме с по-малко от половината от нужния персонал", казва тя.

България застарява, населението се топи

България бързо застарява и страната има нужда от медици, но младежта напуска. По прогноза на ООН, до 2050-та година България може да загуби още 23 процента от населението си.

Само Германия е "внесла" близо 50 000 лекари от чужбина - от които някъде другаде има остра нужда. Към тях се прибавят и между 100 000 и 300 000 медицински сестри и санитари, предимно от Източна Европа. По данни на Българския лекарски съюз, цитирани от "Ди Цайт", само през 2018 година 348 лекари са напуснали страната, общо в периода между 2015-та и 2018-та те са били 1 692.

Репортерът на Еuronews посещава Видин, където средната възраст на населението е най-високата в България. В града е пълно с аптеки. След успешното лечение на раковото ѝ заболяване Цветелина Милославова има нужда от ежедневни медицински масажи. Но във Видин почти няма физиотерапевти – повечето са заминали.

В градската болница пък вече няма урология, а съвсем наскоро е затворена и неврологията. Както посочва главният лекар на частната клиника "Омега" във Видин Данчо Кирашки (бивш дългогодишен служител на градската болница) - в града липсват цели отделения. "Който има нужда от лекар-специалист, трябва да пътува 60 или 100 километра до следващата болница. Преди колегите ми да си стегнат куфарите, имахме във Видин 300 лекари, днес са само 120."

Болно здравеопазване

Софиянката Румяна Тодорова е патоложка, от пет години живее в Бавария. Те е една от двете хиляди български лекари, които работят в Германия. Защо? "Ние, лекарите, не получаваме достатъчно признание в България.

Запитах се дали искам да приема това обществено отношение. За да станеш лекар, трябва да работиш много, да полагаш усилия. За това има нужда от любов към професията и от мотивация. Страхувам се да не изгубя и двете в тази болна система на здравеопазване в България. И заплащането е ниско, и обществено признание липсва."

Именно в това отношение са препоръките, които дава невроложката д-р Велина Гергелчева. Нейната рецепта за България: по-високи заплати, модерна медицинска техника и шансове за кариерно развитие на младите лекари. "Аз смятам, че младите лекари трябва да имат избор. По време на специализацията е важно да се съберат знания и опит и в чужбина, защо не? Самата аз съм работила две години в Германия, в Мюнхен, преди да се върна обратно в България", казва Гергелчева.

Младият невролог Александър Фарфаров е сред тези, които искат да останат в България. Той обаче смята, че трябва да се промени цялата система на здравеопазване, включително и да се въведат частни здравни осигуровки. Държавните разходи за здравеопазване, възлизащи на пет процента от брутния вътрешен продукт са твърде ниски в сравнение с тези в другите държави от ЕС, смята Фарфаров. "Най-големият проблем на българското здравеопазване е отливът на медици, поради което най-вече селските райони остават без обслужване. Провинцията трябва да стане по-атрактивна за младите хора - така че те да могат да изградят живота си там. Не става дума само за здравеопазването, а и за цялата социална среда."

Проблемът с доходите

Еuronews привежда и данни за чистия доход на лекарите от спешната помощ в България - доскоро средно около 900 лева, а от началото на годината - между 1 200 и 1300 лева. В Германия началната заплата на асистент-лекарите в клиниките е 4 402 евро бруто. Според синдикални данни, през последните десет години България е била напусната от близо 30 000 медицински сестри. В Западна Европа доходите им са до 10 пъти по-високи от тези в родината.