Над 96 % от приходите на партиите, регистрирани в Централната избирателна комисия за местните избори миналата година, са дошли от държавната субсидия, каза в интервю за БНР Ива Лазарова от Института за развитие на публичната среда.

2 % от приходите на партии са дошли от дарения, а 1 % - от членски внос, показва анализ на института. Най-много приходи от дарения е събрала БСП с оглед на това, че по-рано партията е похарчила парите от държавната субсидия, коментира Лазарова в „Преди всички“ по програма „Хоризонт“.

„Приходите от членски внос са минимални, като за някои от партиите дори не може да се установи на базата на устава колко е той“, каза тя и добави, че от отчетите на партиите трудно може да се установи колко пари те събират от членовете си.

Лазарова даде за пример ГЕРБ, където членският внос дълго време е бил 1 лев и посочи, че при БСП има диференциация – заемащите ръководни постове плащат повече от редовите членове.

Тя специално коментира казуса с партия „Възраждане“ на фона на обещанията, че ако парите от субсидията не могат да бъдат дарени, ще бъдат върнати в бюджета.

Лазарова посочи, че партията е получила около 440 000 лева субсидия и въпреки, че има данни, че е направено дарение за фонд „Ин витро“, „Възраждане“ е похарчила значителни суми за двата вида избори през 2019 година.

По-голяма сума като дарение – около 50 000 лева, декларирани на ниво ЦИК, е получила единствено партия „Воля“, каза още анализаторката.

Като цяло институтът отчита, че на местните избори през 2019 партиите са похарчили по-малко пари, отколкото на предходния местен вот.

Според Ива Лазарова трябва да има дебат и не толкова за размера на субсидията за партиите, колкото за начина, по който тя се изразходва и механизмите за контрол.