Навръх Коледа в България дойде новината, че Русия обмисля следния план: курортният комплекс "Камчия", разположен на 25 км. южно от Варна, да стане "основна чуждестранна културно-хуманитарна площадка за прокарване на руските интереси в Европа". Защо тази тема се повдига точно сега? И какво цели Москва, обявявайки публично своите намерения, разсъждава по темата Петър Чолаков от Дойче Веле.

Две възможни обяснения

Първото обяснение е тривиално. Във въпроса за развитието на "Камчия" няма външно-политическа интрига, защото той стои отдавна на дневен ред. Санаторно-оздравителният комплекс, разположен на 31 хектара, е собственост на кметството на Москва. Договорът за изграждането му е подписан през 2008 година от правителството на г-н Станишев. През 2016 година бе обявено, че имотът се продава на търг. Поради сложната финансова ситуация около комплекса, още от 2015 се обмисля собствеността да бъде придобита от Руската федерация (РФ) и така да се намери възможност за финансирането му от федералния бюджет.

Защо обаче се вдига толкова много шум? Така стигаме до второто възможно обяснение: според мен, разгласяването на плана цели най-малко две неща. Първо: да се покаже на всеослушание, че Русия не само не се е отказала от претенцията да бъде водещ геополитически играч, а има категоричното намерение да продължи да работи за нея. Второ: да се направи пореден опит за "респектиране" на членката на НАТО България.

От срещата между Тръмп и Борисов стана ясно, че България планира да изгради координационен център на военноморските сили на НАТО в Черно море. Той ще бъде във военноморска база Варна. Отговорът на Кремъл - РФ да реализира близо до Варна "образец за мека сила", както се изрази Сергей Лавров.

В полза на този анализ говори и фактът, че още в началото на обръщението си пред Федералното събрание, на чието заседание бе поставен въпросът за съдбата на "Камчия", г-н Лавров заяви: "Нашите американски колеги, заедно с най-близките си съюзници, се опитват да забавят, включително със сила, обективния процес на създаване на по-справедлива и демократична полицентрична система за световен ред. Те се опитват да ограничат развитието на нови световни центрове".

Разбира се, от гледна точка на Кремъл, "по-справедливата и демократична система" по всяка вероятност е тази, в която "обективно" се дава достатъчно простор на руските имперски амбиции. А Русия съвсем не се ограничава до използването на "мека сила" за реализирането на своите кроежи, в които влиза и контрирането на "колегите". Покушенията срещу Гебрев и Скрипал, зад които се смята, че стои Русия, както и изобщо осветяването на базата на ГРУ за "мокри поръчки" в департамента Горна Савоя във френските Алпи, говорят в полза на тази теза.

Вече е късно за реакции

Може ли българската държава, която през есента на 2019 година изведнъж реши да лови "руски шпиони", да противодейства по някакъв начин на превръщането на "Камчия" в плацдарм за руската пропаганда или, ако използваме по-неутралния термин, площадка за "културно влияние"?

Отговорът изглежда е отрицателен. Вече е късно за реакции. Докато "Камчия" остава руска собственост и нейното стопанисване се движи някъде на "ръба на закона", но без да го преминава, българските власти трудно могат да направят каквото и да било. Излишно е да питаме и защо България, една страна от НАТО, е позволила част от нейното крайбрежие, която, казано не съвсем на шега, е удобна за десант, да бъде закупена от основния опонент (за да не използваме по-остри думи като "противник" или "враг") на Пакта.

От години България се мъчи да "балансира" между НАТО и Русия. От една страна плащаме милиарди за американски изтребители и заявяваме, че сме отворени за американски втечнен газ LNG, от друга - размразяваме "Белене" и строим "Балкански поток", от който печели "Газпром". Случаят "Камчия" е резултат от този "шпагат".

Въпросната геополитическа "стратегия" е наивна. Тя предизвиква безпокойство сред партньорите ни в Брюксел и Вашингтон, а по всичко личи, че за Русия България е твърдо част от "противниковия отбор". "Финтовете" на София по никакъв начин не заблуждават руските политици.

Но и външнополитическата "стратегия" на Кремъл, която периодично цели да "дразни" и "троли" изгубените руски колонии, не събужда по-голямо уважение към бившия "по-голям брат". Нито го прави "по-популярен". Изказвания от най-високо ниво в Русия - като това, че "Червената армия е спасила българските евреи" (М. Захарова) или това, че "славянската писменост е дошла в Русия от Македония" (Вл. Путин) - не увеличават броя на русофилите в България. За сметка на това обаче те мобилизират всички, на които им е дошло до гуша от имперските блянове на Кремъл.