Докато Русия вече покрива около 62% от нашата зависимост чрез своите тръбопроводи, настоящата европейска дилема е: откъде ще дойде газът за следващите няколко години?

Изоставяйки въглищата и лигнитa Германия, Полша и Източна Европа ще се върнат в състояние на голяма енергийна зависимост, тъй като възобновяемите енергийни източници ще се окажат недостатъчни. Да се твърди обратното е фалшива новина, точно толкова разяждаща, колкото надраскания диск с фейк информация за "редки метали".

Тъй като трябва да се предпазим от климатичното проклятие, само природният газ може да гарантира заместване на въглищата на най-ниска цена. Но европейското му производство е в състояние на свободно падане. То беше около 270 мм3 преди пет години, а след още пет години няма да надвишава 200 мм3: Холандия стана нетен вносител, а производството на Норвегия и Обединеното кралство е стабилно на 175 мм3. Това пише в свой анализ френският всекидневник La Tribune.

В същото време търсенето на природен газ се увеличава. 550 мм3, които ще бъдат изконсумирани от Европа през 2020 г. (14% от световното търсене), ще бъдат изгорени до 75% в промишлеността и домакинствата и 25% в производството на електроенергия. В резултат на това европейската зависимост от газ вече е огромна - 350 мм3 годишно и ще се увеличи още повече, когато замести генераторите на въглища и лигнит с газ.

Коледният подарък на Путин и Тръмп

Русия вече покрива около 62% от нашата зависимост чрез своите газопроводи. Функционирайки над номиналните тарифи, те задоволиха европейските нужди през 2019 г. след транспортиране на 210 мм3. През 2020 г. ще бъдат леко облекчени благодарение на 55 мм3 от подводния тръбопровод "Северен поток 2", тръбата-близнак на "Северен поток 1", която ще позволи на Германия да удвои директния си капацитет за доставка на руски газ, 110 мм3, без украински и полски транзити на двата газопровода "Братство" и "Ямал". Въпреки това тя ще трябва да придобие други източници, които да заменят лигнита й до 2038 г.

Противоречиво и в същото време радващо е, че в разгара на конфликта в Донбас Москва и Киев се споразумяха за продължаване на доставките на газ за Европа през Украйна. Това е коледният подарък на Путин за Европа, заедно с чек от 2,9 милиарда долара в полза на Киев. В отговор на това споразумение стратегията за енергийно господство на САЩ санкционира европейските компании, които финансират Северен поток 2. Това наказание е коледният подарък на Тръмп. По-малко приятен от този на Путин, той е плод на дипломацията "Око за око, зъб за зъб" и въпреки това показва, че Вашингтон иска също колкото и Москва да продаде газта си на Европа. Основният му съюзник е Полша. Противно на "Северен поток 2", тя ще служи като мост за американския втечнен природен газ, внасян в пристанищата й. Тя ще го консумира и ще го изхвърли в Украйна, за да се конкурира с московския газ, да свали цените или дори по-късно да се противопостави на подновяването на транзита на руски газ за Западна Европа.

Тази полско-украинска перспектива не се притеснява от бъдещите рискове от спада на износа на газ от Вашингтон, които обаче са възможни по две причини. Първо, ако Тръмп не бъде преизбран през 2020 г., демократите Сандърс и Уорън планират, от една страна, да затегнат техническите ограничения на фракинга, от съществено значение за производството на нефт и шистов газ, а от друга страна да забранят на петролните компании да имат достъп до федерални земи, които представляват 20% от текущото производство.

Този риск от спад на производството от 2021 г. ще бъде ли отслабен от опита на демократите за импийчмънт, който парадоксално би могъл да увеличи шансовете за преизбиране на Тръмп? Второ, един важен дълг тежи върху 45% от американското производство, съсредоточено в ръцете на малки производители, съсипани от най-ниските цени на газа. Те могат да фалират и да причинят бъркотия на цените в световен мащаб. Като част от стратегията за енергийно господство на президента Тръмп големите петролни компании ще бъдат ли мобилизирани за възобновяване на операциите и осигуряване на непрекъснатост на производството и износа за Европа?

Интересите на новото Обединено "Брекзитско" кралство

Тази ситуация вече беше обсъдена подробно: разделението между руския газ в Западна Европа и американския втечнен природен газ в Източна Европа, национализма и мира, енергийната независимост или господството. Неотдавнашните и много значими руски газови победи изясняват правилата на играта на изток, докато на запад американският втечнен газ ще усети несигурността, премахната след изхода от президентските избори следващия ноември. Освен това, тъй като оста на тези европейски преговори е Полша, е полезно да се отбележи, че привързаността на последната към Вашингтон вероятно ще намери нов съюзник в лицето на Обединеното "брекзитско" кралство. Тези две страни ще трябва да защитават в газовата и в други области визии и общи интереси, различни от тези на Брюксел.

Нека този кратък енергиен геополитически преглед приключи с оптимистична перспектива. Нашият континент разпределя дългосрочния си енергиен риск между трима доставчици: Русия, американския втечнен природен газ и близкоизточния и африкански втечнен природен газ за Южна Европа. Всеки от тях е ограничен от стратегията на затворника да запази или спечели пазарни дялове. На фона на тази благоприятна прогноза за бъдещо изобилие на газ, средните европейски спот цени на газа на TTF за последните 7 години превишават 19 €, докато сега през зимата котировките са около 14 €. Добре управлявана, бъдещата конкуренция за европейския пазар може да бъде гаранция за атрактивна дългосрочна средна цена между 9 и 14 €.