На сутринта след Коледния ден през 2004 г., земетресение с магнитуд 9,1 край остров Северна Суматра предизвика цунами с вълни, високи до 17,4 метра, които удариха крайбрежни райони на Индонезия, Шри Ланка, Индия, Тайланд и девет други страни.

Петнадесет години след цунамито в Индийския океан, убило повече от 230 000 души, товарен контейнер в полицейско управление в Южен Тайланд свидетелства за стотиците жертви, чиито останки никога не са идентифицирани. Експерти коментираха тогава, че това е най-смъртоносното стихийно бедствие в историята на човечеството.

"Все още има още роднини на жертвите, близки и далечни, които се надяват да намерят изгубените си близки", коментира полковник Хемарин Хасини, заместник-командир на полицията в район Такуа Па, един от районите, най-силно засегнати от цунамито.

В Тайланд, където са загинали повече от 5000 души, звеното за идентификация на жертвите при бедствия, включващо полицаи и криминалисти от 30 държави, успя да идентифицира над 3 600 тела за по-малко от две години, най-големият и най-успешен подобен проект.

"Ако сме достатъчно решени и отново активираме операциите си, мисля, че някои от 340 неидентифицирани тела могат да бъдат идентифицирани", каза той пред "Ройтерс".

Хин Темна, на 76 години, който живее в близкото село Бан Нам Хем, губи седем членове на семейството си, а най-голямата му дъщеря остава в неизвестност. Те са сред над 1500 души от селото, загинали при бедствието. "Няма смисъл да продължавам да се надявам да намеря дъщеря си. Не мисля, че ще се случи".

Земетресението и цунамито в Индийския океан достигна интензитет на Меркали до IX в определени райони. Земетресението е причинено от разкъсване по разлома между Бирма и Индийската плоча.

Индонезийският град Банда Аче съобщи за най-голям брой жертви. Земетресението е едно от най-смъртоносните природни бедствия в записаната история. Преките резултати предизвикаха сериозни проблеми в условията на живот и търговията, особено в Индонезия, Шри Ланка и Тайланд. Земетресението е третото по големина регистрирано досега и бе с най-дългата продължителност, наблюдавана някога - между осем и десет минути.

Бедствието предизвика глобален хуманитарен отговор, като даренията са на обща стойност над 14 милиарда долара.

Главното земетресение е приблизително на 160 км край западния бряг на северна Суматра, в Индийския океан, точно на север от остров Симелуе, на дълбочина 30 км под средното морско равнище.

Индонезия се намира между Тихоокеанския огнен пръстен по североизточните острови, съседни на Нова Гвинея, и Алпидския пояс, юг и запад от Суматра, Ява, Бали, Флорес до Тимор. Смята се, че земетресението в Суматра през 2002 г. е предшестващо основното събитие с над две години.

От 1900 г. единствените регистрирани по-силни земетресения са голямото чилийско земетресение през 1960 г. (магнитуд 9.5) и земетресението на Разпети петък от 1964 г. на Принц Уилям Саунд (магнитуд 9.2). Единствените други регистрирани земетресения с магнитуд 9 или по-големи са край Камчатка, Русия, на 4 ноември 1952 г. и Тхоку, Япония през март 2011 г. Всяко от тези земетресения също предизвиква цунами в Тихия океан.

В сравнение със земетресението в Индийския океан през 2004 г., смъртността от тези земетресения е значително по-ниска, предимно поради по-ниската гъстота на населението по бреговете в близост до засегнатите райони, много по-големите разстояния до по-населените брегове и добрата инфраструктура и системи за предупреждение в по-икономически развитите страни като Япония.

Други големи земетресения са се случили през 1868 г. в Перу, 1827 г. в Клумбия, 1812 г. във Венецуела, и 1700 г. в Западна Северна Америка, като се счита, че всички те са по-големи от 9, но по това време няма точни измервания.

Земетресението в Индийския океан през 2004 г. е необичайно голямо в географски и геоложки размери. Приблизително 1600 километра разломна повърхност се плъзга около 15 метра по протежение на зоната на субдукция.

Плъзгането не се е случило моментално и на две фази за няколко минути: Сеизмографските и акустични данни показват, че първата фаза включва разкъсване с дължина около 400 километра и ширина 100 км, 30 км под морското дъно - най-големият разрив, който някога е причинен от земетресение. Разривът продължава с около 2,8 километра в секунда (10 000 км/ч).

След пауза от около 100 секунди, разкъсването продължава на север към Андаманските и Никобарските острови. Северното разкъсване е по-бавно, отколкото южното, с около 2,1км/с (7 600 км/ч), продължавайки на север за още пет минути до границата на плочата, където типът на разлома се променя от понижаване към ударно приплъзване (двете плочи се плъзгат една върху друга в противоположни посоки).

Индийската плоча е част от голямата Индо-австралийска плоча, която стои в основата на Индийския океан и Бенгалския залив и се движи на североизток със средно 60 милиметра годишно. Индийската плоча се среща с Бирманската плоча (която се счита за част от голямата Евразийска плоча) в Сунджа. В този момент Индийската плоча влиза под Бирманската плоча.

Индийската плоча потъва все по-дълбоко и по-дълбоко под Бирманската плоча, докато нарастващата температура и налягането изтласкват летливи вещества, причинявайки частично топене и образуване на магма. Надигащата се магма навлиза в земната кора и излиза от земната кора под формата на вулканична дъга.

Освен движението встрани между плочите, земетресението в Индийския океан през 2004 г. води до покачване на морското дъно с няколко метра, изместване на приблизително 30 кубически километра вода и опустошителни вълни цунами. Вълните излъчваха навън по цялата дължина на 1600 километра от разкъсването Повишаването на морското дъно значително намали капацитета на Индийския океан, което доведе до постоянно покачване на глобалното морско ниво с приблизително 0,1 милиметра.