В последните 6-7 години двете академии на Северна Македония и България работят добре и имат 30 проекта, не сме предполагали че нещата така рязко ще се променят, коментира пред БНТ археологът професор Васил Николов зам.-председател на БАН.

Според доцент д-р Ана Кочева от Института за български език при БАН северномакедонците имат линия на поведение за езика, а така нареченият македонски е норма на българския и българските учени го определят като политически продукт.

В последните години прочетохме стенограмите за създаването на македонския език и начините за конструирането му, които трябва да са на основите на деконструкцията на българския книжовен език, обясни тя.

По думите на Кочева, има свидетелства след 1944 г. като един от създателите на македонския език обяснява, че нямат време да го чакат да стане език.

Политическата норма набляга с насищането на регионализми, но и това не е единна норма и самите им автори имат проблем и използвали комисия за уеднаквяване на текстове, допълва тя.

Според Николов, страната (Северна Македония) си има право на език, но не може да се смята, че това е самостоятелен, паднал от небето език. Становището на БАН от 1979 г. до сега е, че това е регионална норма, както в Австрия се говори австрийски немски, а историческата истина трябва да се признава.

Не разбираме какви са им политическите причини след като досега сме работили добре с македонските учени и тяхната академия, допълва той.

Кочева добави, че след договора от Преспа, след като трябваше да изоставят античните се препратки, измислят нещо друго.

Могат да твърдят че говорят каквото пожелаят, но не и преди 1944 г., трябва да се признава реалната истина, коментира тя.

Говорят за македонска кирилица и глаголица, което поражда само присмех, същото е и за авторите от българското възраждане, допълва доц. Ана Кочева.

Припомняме, че създадената по силата на Договора за приятелство и сътрудничество комисия, която трябва да изчисти исторически и образователни въпроси между двете страни, прекъсна работата си за 6 месеца с оглед предстоящите предсрочни избори в Северна Македония.

Прекъсването на опитите да се постигне съгласие бе обявено на последното заседание на комисията на 29 ноември, когато и проф. Ангел Димитров отчете, че са постигнали изключително малко.

"Това, за което сме се договорили, е толкова малко и незначително, че се затруднявам дори да си го припомня... Направихме каквото можахме, затова сега нещата се пренасят на политическо ниво", заяви Димитров.

Първото заседание на комисията отбеляза малък напредък по отношение на Античността и Средновековието, но не бе постигнато съгласие по въпроса за Гоце Делчев.

Препъникамъкът в работата на експертите е именно личността на Гоце Делчев.

Българската част на комисията отказа да приеме двете страни заедно да честват празника на легендарния деец и идеолог на ВМРО на датата 7 октомври, когато костите му са предадени на Скопие от Георги Димитров.

В началото на октомври България постави условия на Северна Македония, за да получи подкрепата ни за членство в ЕС.

Едно от тях е Северна Македония да постигне конкретни резултати именно по темата за важни събития и исторически личности в общата ни история - Гоце Делчев, Илинденско-Преображенското въстание и др.

След срещата на 13 септември, която беше определена като "най-безплодната" до този момент, държавният глава Румен Радев свика спешна консултативна среща, на която настоя да се начертаят червените линии спрямо Северна Македония.