Липсата на заинтересованост и финансова култура на новите работещи води до висок дял на служебното разпределение, принос има и ниската информираност. Служебното разпределение на пенсионен фонд се прави от страна на Националната агенция за приходите (НАП), която получава и разпределя пенсионните вноски. През 2017 г. от общо 99 326 новоосигуряващи се над 81 хил. души са получили "служебно назначаване" на пенсионно-осигурителен фонд, в който да се управляват вноските им за т.нар. втора пенсия, а само 17 800 са направили сами своя избор.
Така малко над 82% от всички лица, които за пръв път са започнали работа, са получили служебно разпределение. Този дял е рекордно висок, откакто регулаторът обобщава такива данни. През последните 4 години делът на хората, които не са избрали самостоятелно своя пенсионен фонд, прогресивно се увеличава. През 2014 г. по-малко от половината новоосигуряващи се са били служебно разпределени – става дума за 42%, докато днес е близо двойно по-голям.
Към тази мярка се пристъпва, когато лицето, което е започнало работа, не е подало заявление за вписване в срок три месеца след възникването на задължение за осигуряване – тоест към момента, в който започва работа по договор. Освен поради изтичане на тримесечния срок служебно разпределение може да бъде назначено и когато лицата са подали заявления за участие в повече от един фонд или когато то не е попълнено коректно.
Служебното разпределяне се извършва 4 пъти годишно от комисия създадена от НАП, която взема предвид доходността и броя осигурени лица в пенсионните фондове.
Пенсионното осигуряване в частен фонд е задължително, но изборът в кое от лицензираните дружества да става това си остава личен. Затова и на всяко тримесечие има движение на лични партиди от едно в друго дружество. В масовите универсални фондове, където са осигурени близо 3,7 млн. работещи българи, традиционно са и най-големият брой прехвърляния. Причините за това най-често са търсене на по-голяма доходност или по-ниски такси, които също са ключови за крайния резултат. Последните данни на КФН показват, че за деветмесечието близо 170 хил. осигурени във втория стълб са пожелали да сменят фонда си, а одобрение на това са получили около 153 хил. лица. Сравнено със същия период на 2018 г. ръстът е с 19 на сто повече. До края на третото тримесечие на миналата година 144 хил. са поискали промяна на осигуряването си в друг фонд, а одобрение са получили 129 хил. лица. Останалите са получили отказ от самите дружества, като най-честите причини са несъвпадане на имената и ЕГН, името на фонда и други подобни. Общият размер на прехвърлените средства през деветмесечието т.г. от един в друг съответен фонд е 519,4 млн. лв., като най-голяма е сумата по универсалните фондове – 467,4 млн. лв., 49,2 млн. лв. в професионалните и 2,7 млн. лв. в доброволните фондове.
Най-много пари във фондовете от втория стълб имат 50-54-годишните мъже – 4428 лева средно по партида, в пред пенсионната възраст мъжете имат по-малко натрупани пари, средно по 4242 лева, а жените със 100 лева по-малко. Общата сума, която фондовете за допълнително пенсионно осигуряване управляват, е повече от 12 млрд. лв. към края на третото тримесечие, по данни на финансовия регулатор.